че съм самата Мъст, дошла при него
да му помогне да си отмъсти.
Чукнете на работната му стая,
където казват — в самота обмислял
нечувани кроежи за разплата,
и му кажете, че Мъстта дошла е
със плач и смърт за всеки негов враг!
Чукат. Горе се появява Тит.
ТИТ
Кой там тревожи мойта самота?
Нарочно искате да ви отворя,
та плановете ми да излетят
и целият ми труд да се погуби!
Напразен опит — мислите ми тук са,
записал съм кроежа си със кръв
и всяка буква в него ще се сбъдне!
ТАМОРА
Дошла съм, Тит, за разговор със теб.
ТИТ
Не, нито дума! Аз съм еднорък —
не мога с жестове да си помагам.
С предимство ти си. Затова мълчи!
ТАМОРА
Би слязъл, ако знаеше коя съм.
ТИТ
Не съм побъркан. Зная те отлично.
Свидетел ми е таз ръка саката,
свидетел ми е туй писмо от кръв,
свидетел ми е туй чело във бръчки,
свидетели са ми тъгата нощна
и дневното страдание, че ти си
императрицата на Рим, Тамора!
Защо си тук? За другата ми китка?
ТАМОРА
Грешиш, нещастнико! Не съм Тамора.
Тя враг е твой, а аз съм твой приятел.
Мъстта съм аз, изпратена от ада,
за да наситя клюна на ума ти
със мръвките на грозната разправа.
Слез тук и дай ми прием на земята,
за кръв и смърт да поговорим с теб!
Знай, няма нийде пещера бездънна,
ни гола пустош, ни гора шумата,
тъй скришни, че ужасното Убийство
и грозното Насилие от мене
във тях да се укрият. Вред ги виждам
и те ме виждат също и треперят,
като им съсна името си: „Мъст!“
ТИТ
Наистина ли си Мъстта, дошла
да ми помогне срещу враговете?
ТАМОРА
Наистина. Слез тук и приеми ме!
ТИТ
Добре, но искам да те проверя;
Убийство и Насилие до теб са;
дай доказателства, че си Мъстта —
със колесницата си прегази ги
и твой колар ще стана и ще литна
със теб около земното кълбо!
Впрегни в колата си два врани коня,
които да я понесат така,
че във бърлогите им да застигнем
кръвниците и щом я натоварим
с главите им, от нея аз ще скоча
и пеш край колелата й ще припкам
от първия Хиперионов лъч55
до залеза на слънцето в морето,
и ден след ден ще върша тази служба,
ако убиеш тез двамина тук!
ТАМОРА
Не може. Те са мои помагачи.
ТИТ
Защо тогава се наричат тъй?
ТАМОРА
Защото имат служба да мъстят
на сторилите тези две злодейства.
ТИТ
О, Боже, колко много те напомнят
императрицините синове!
А ти — самата нея! Но аз зная,
на смъртните очите са неверни
и често лъжат ни. Аз ида, Мъст,
и моята прегръдка едноръка
ако ти стига, ще те взема в нея.
Скрива се.
ТАМОРА
Съгласие съгласно с лудостта му!
Сега, с каквото да река да храня
причудите на болния му мозък,
подкрепяйте ме вие в своите речи,
защото той ме смята за Мъстта
и аз, използвайки таз луда вяра,
ще го накарам да извика Луций;
а той щом дойде, ще го задържа
на пиршеството и ще изнамеря
в туй време някакъв нетруден способ
да пръсна лекомислените готи
или поне да ги смразя със него…
Пристига! Влизам в ролята на Мъст!
Влиза Тит.
ТИТ
Отдавна чакам те във самота.
Добре дошла във скръбния ми дом,
свирепа Фурио56 и вие също,
Убийство и Насилие, здравейте!
Как силно ми напомня външността ви
царицата и двамата й сина!
Да имахте отнейде един мавър!
Нима не се намери в ада дявол,
подобен нему? Нашата царица
без своя черен бяс не прави крачка,
така ще щом си в ролята й, трябва
един придворен дявол и за теб.
Но може и така. Какво ще правим?
ТАМОРА
Какво от нас желаеш, Тит Андроник?
ДЕМЕТРИЙ
Убиец посочи ми, ще го смачкам!
ХИРОН
Насилник назови ми, ще го стрия!
ТАМОРА
Хиляда изброи ми, от които
си бил онеправдан кога да е,
и аз ще ги избия до последен!
ТИТ
Огледай се из тоз порочен град
и видиш ли свой двойник, порази го,
добро Убийство — той ще е убиец;
върви със него и съзреш ли също
човек да ти прилича — умъртви го,
добро Насилие — насилник той е;
върви и ти със тях и във двореца
царица щом съгледаш, придружена
от черен мавър — ще я разпознаеш
55