КОРИОЛАН
Майко, майко,
какво направи? Виж небето горе
разтваря се и боговете гледат
туй зрелище, което с теб играем
против природата. О, майко, майко!
За Рим спечели ти победа трудна,
но своя син — о, вярвай ми, о, вярвай! —
със нея ти излагаш на опасност,
огромна, ако не и смъртоносна.
Но тъй да е! Авфидий, аз войната
не смогнах да довърша, но ще сключа
изгоден мир! Кажи, ти би ли бил
по-скъп на слух, по-сдържан на отстъпки
към майка си? Отговори, Авфидий!
АВФИДИЙ
И аз се трогнах.
КОРИОЛАН
Сигурен бях в туй!
И моите очи не овлажняват
от дребно нещо. Но какви да бъдат
условията ни? Самият аз
не ще се върна в Рим. Ще дойда с вас —
поддържай ме в съвета!… Майко скъпа!
Съпруго моя!
АВФИДИЙ (настрани)
Радвам се, че ти
допусна чест и милост да се сблъскат
в душата ти. Това ще ми възвърне
загубеното щастие.
КОРИОЛАН (към Виргилия и Волумния)
Но първо
ще пийнем заедно и ще ви връчим
свидетелство, по-силно от словата,
което Рим ще трябва да ни върне
с печата си до нашия. Да влезем!
Жени достойни, Рим дължи ви храм
във ваша чест. Ако не бяхте вие,
не би получил той със всички свои
войници — италийски и съюзни —
подобен мир!
Излизат.
Четвърта сцена
Площад в Рим.
Влизат Менений и Сициний.
МЕНЕНИЙ
Виждаш ли оня камък на Капитолия, крайъгълния?
СИЦИНИЙ
Виждам. Е, какво?
МЕНЕНИЙ
Ако можеш да го поместиш с кутрето си, значи има надежда жените — и главно майка му — да го увещаят. Но мен ако питаш, и толкоз надежда няма. Гърлата ни са осъдени и чакат само изпълнението на присъдата.
СИЦИНИЙ
Как може човек да стане съвсем друг за тъй кратко време!
МЕНЕНИЙ
И пеперудата е съвсем друга от гъсеницата, а е била гъсеница преди това. Марций беше човек, но се превърна в дракон — израснаха му крила и не е вече прежната пълзяща твар!
СИЦИНИЙ
Той обичаше много майка си.
МЕНЕНИЙ
И мене също. Но сега помни майка си, колкото осемгодишен кон помни своята. От лицето му и най-зрялото грозде става кисело. Като върви, прилича на стенобойна машина и земята тръпне под стъпките му. Той може с поглед да ти промуши броня, гласът му е бронзов като набат, а каже ли „хм“, сякаш барабани гърмят. Седи на престола като статуя на Александър Велики212 и заповедите му се изпълняват, преди да ги е изрекъл докрай. За да бъде бог, му трябва само малко безсмъртие и едно небе за трона му.
СИЦИНИЙ
И милосърдие, ако си го нарисувал вярно.
МЕНЕНИЙ
Нарисувах го от живо. Ще видиш с какво милосърдие ще се върне майка му. От него можеш да изцедиш толкоз милосърдие, колкото мляко от мъжкия тигър. Нещастният ни град скоро ще се убеди в това. И всичко туй е заради вас!
СИЦИНИЙ
Да ни закрилят боговете!
МЕНЕНИЙ
Не, този път няма да поискат. Когато го пращахме в изгнание, ние забравихме за тях, а сега, когато той се връща, за да ни строши вратовете, те ще забравят за нас.
Влиза Вестител.
ВЕСТИТЕЛЯТ
Трибуне, ако мил ти е животът,
укривай се! Народът залови
събрата ти и влачи го със вик
из улиците. Чух ги да крещят,
че щели да го късат на парчета,
ако жените върнели се също
без блага вест.
Влиза Втори Вестител.
СИЦИНИЙ
Какви са новините?
ВТОРИ ВЕСТИТЕЛ
Добри, добри! Жените победиха!
Кай Марций и войската му от волсци
се вдигнаха! О, светъл ден за Рим!
Дори прогонването на Тарквиний
не го е тъй зарадвало!
СИЦИНИЙ
Чуй, друже,
уверен ли си, че говориш правда?
Съвсем ли си уверен?
ВТОРИ ВЕСТИТЕЛ
Да, съвсем!
Тъй както в туй, че слънцето е огън!
Къде си бил, та още се съмняваш?
Морето в прилив не тече под моста
тъй мощно, както втурна се тълпата
през градските врати! Но чуйте, чуйте!
Звук на тръби, обои, барабани. Шум на тълпа.
От зилове, тромпети, барабани,
цимбали, флейти, възгласи на радост
танцува слънцето!
212