си уволнен. Ключовете предай!
ТЪМНИЧАРЯТ
Простете ми, високородни княже,
усещах, че не бива, но не бях
уверен в туй. По-късно се разкаях
и доказателство е, че отложих
смъртта на другия затворник, който
според писмото трябваше да бъде
предаден на смъртта.
КНЯЗЪТ
Кой друг затворник?
ТЪМНИЧАРЯТ
Един злодей, на име Бернардин.
КНЯЗЪТ
Със Клавдио да беше тъй постъпил!
Да дойде тук! Желая да го видя.
Тъмничарят излиза.
ЕСКАЛ
Скърбя, че вие, графе, който бяхте
за мене винаги и трезв, и учен,
тъй грубо сте се хлъзнали по склона
на страстите и слепите постъпки!
АНДЖЕЛО
Скърбя, че съм причина за скръбта ви,
и толкова горчиво се разкайвам,
че моля не за прошка, а за смърт!
Каквото съм заслужил, туй си прося.
Влиза отново Тъмничарят, водейки Бернардин и загърнатия в плащ Клавдио.
КНЯЗЪТ
Кой тук е Бернардин?
ТЪМНИЧАРЯТ
Ей този, княже.
КНЯЗЪТ
Ти, драги, казват, имал си душа
тъй груба, че нехаела за нищо
извън тоз свят — живял си според нея
и си осъден; ала твойте грешки
тук долу аз изтривам, за да можеш
да се подготвиш по-добре за горе.
Вий, отче, наставлявайте го! Вам
предавам го. А този с плаща кой е?
ТЪМНИЧАРЯТ
Един спасен от мене трети смъртник,
когото трябваше да умъртвим
със Клавдио. Тъй много му прилича,
че сякаш е възкръсналият той.
Открива лицето на Клавдио.
КНЯЗЪТ (към Изабела)
Щом толкоз му прилича, покрай него
ще бъде опростен, а покрай вас
ще стане и мой брат!… Но по това,
като му дойде времето… Навярно
от всичко туй граф Анджело разбрал е,
че е спасен. Очите му блестят.
Бъди любящ съпруг на таз жена —
тя твойте сан и име заслужава.
Към всички снизходителност ни сгрява,
но има между нас един, комуто
не мога да простя.
Към Лучно.
Та според вас,
приятелю, аз, значи, съм глупак,
страхливец, сладострастник, луд, магаре?
С какво заслужил съм честта да бъда
тъй щедро превъзнасян?
ЛУЧИО
Вярвайте, господарю, аз ги изприказвах тези неща само защото такава е модата! Ако държите да ме обесите за това, можете, но бих предпочел да се задоволите с едно нашибване.
КНЯЗЪТ
Нашибан първо, а след туй обесен!…
Да бъде разгласено, тъмничарю,
че ако някоя жена била е
излъгана от този млад развратник
(понеже той нам лично се похвали,
че бил направил бременна една),
достатъчно е тя да се яви
и ний ще ги венчаем. След което
очакват го камшикът и въжето!
ЛУЧИО
Умолявам ви, ваша светлост, недейте ме жени за уличница. Ваша светлост преди малко каза, че съм ви направил княз, нима ще ми се отплатите, като ме направите рогач?
КНЯЗЪТ
Кълна се, ще я вземеш за жена!
А хулите прощавам ти ги, както
и всичките ти други грехове…
Водете го в затвора и да бъде
изпълнено, което заповядах!
ЛУЧИО
Бракът с фльорца, господарю, е наказание, по-лошо от стяга, камшик и бесилка едновременно!
КНЯЗЪТ
Ала добро за който хули княз!
Стражи извеждат Лучио.
Вий, Клавдио, честта възстановете
на свойта годеница! Мариана,
честита сватба! Анжело, люби я —
аз бил съм изповедник неин, зная
сърцето й! На вас дължа, Ескале
признателност за благия ви дух;
и друго ще последва. Тъмничарю,
благодаря ти за предаността —
ще те използвам нейде по-нагоре.
Прости му, Анджело, че ти донесе
не Клавдиовата глава, а тази
на Рагузин — грехът му не е грях.
А пък за вас, прекрасна Изабела,
ако не ми откажете, аз имам
един сърдечен договор, чрез който
едно ще станат вашето и мойто…
Но да вървим и всеки ще узнае
подплатата на всичко туй каква е!
Излизат.