Приамов син, на име Хектор, който,
усещайки, че почва да ръждясва
от вялото примирие, ме прати
да кажа туй: Царю, князе, велможи,
ако сред вас намира се един
да слага мъжка слава над удобства,
да търси чест, не гледайки опасност,
да знае дълг и да не знае страх,
да люби милата си не на думи,
а тъй, че красотата и честта й
да е готов със меч да отстои,
към него е отправено това
предизвикателство — самият Хектор
пред погледа на гърци и троянци
ще защити честта на свойта мила,
която е по-дивна, умна, вярна
от всякоя, която нявга грък
държал е във прегръдки! Утре сутрин
на половина път между стените
на Троя и ахейските палатки
тръбата му ще викне на двубой
тоз, който ще посмее да излезе
насреща му. Ако яви се някой,
със него Хектор ще кръстоса меч;
ако ли не, завърнал се във Троя,
ще каже той, че гръцките жени
са тъмнокожи и не заслужават
треска от копие! Това е всичко.
АГАМЕМНОН
Това ще бъде казано, Енее,
на всички влюбени във този стан;
не се ли отзове на него никой,
то, значи, няма влюбени сред нас.
Но ние сме войници, а нима е
войник войникът, който страст не знае?
Така че ще извадим за двубоя
достоен меч. Щом няма друг — то моя!
НЕСТОР
И му кажи от мене, който бил съм
младеж, когато дядо му е сукал,
че ако тук не се намери кой
да вдигне меч за любовта си, Нестор,
скрил сребърна брада с подбрадник златен
и стегнал в твърда броня слаби мишци,
безстрашно ще го срещне и ще викне:
„Любимата ми беше по-прекрасна
от баба ти!“; и младата му кръв той
ще убеди, че е било така,
със таз безкръвна старческа ръка!
ЕНЕЙ
Небето да ви пази от подобен
недостиг на младежи!
ОДИСЕЙ
Чул те Зевс!
АГАМЕМНОН
Енее благородни, дай ръка
да те почерпя в царския си шатър!
Ахил и всички елински велможи
ще чуят туй, което ни предложи,
а ти ела и гост се чувствай драг
в дома на благородния си враг!
Излизат всички освен Одисей и Нестор.
ОДИСЕЙ
Чуй, Несторе!
НЕСТОР
Приказвай, Одисее!
ОДИСЕЙ
Един зародиш имам във ума си,
посъкрати му срока да узрее!
НЕСТОР
Какъв е той?
ОДИСЕЙ
Такъв е той:
Тъп клин здрав пън разцепва. Гордостта,
която ний до семе да презрее
оставихме у буйния Ахил,
така изду шушулка, че не я ли
изскубем днес, ще се разпука утре
и всички ни ще задуши със бърза
разсейка от злини!
НЕСТОР
Какво предлагаш?
ОДИСЕЙ
Макар че Хектор е отправил свойто
предизвикателство към всички гърци,
то явно се отнася до Ахила.
НЕСТОР
Да, замисълът му е по-прозрачен
от резултат при сбор на дребни цифри,
така че без съмнение Ахил,
дори да беше с мозък по-безплоден
от дюните на Либия (макар че
и неговият — вижда Аполон! —
е доста песъчлив!), той — казвам, — мигом
ще се досети, че не друг, а сам
е цел на Хектор.
ОДИСЕЙ
И ще се откликне?
НЕСТОР
Надявам се. Кой друг освен Ахила
могъл би според тебе да лиши
от слава Хектора? Макар че боят
ще е безкръвен, той ще е проверка
за силите ни, тъй като от него
троянците най-вкусното ни блюдо
ще вкусят с най-чувствително небце
и вярвай, Одисее, нашто име
ще бъде сложено на карта в туй
забавно състезание, защото
от частния му изход — лош, добър —
като от мостра ще се прави извод
за общото. Тъй уводите — кратки
в сравнение с грамадните обеми
на книгите, в които ни въвеждат —
съдържат в детски образ исполина
на бъдните развития: тоз, който
излезе срещу Хектора, ще бъде
избран от нас; и туй, че ний ще сме
размесили душите си в тоз избор,
ще го направи еликсир, получен
чрез изпаряване на най-доброто
от всички нас. И ако той пропадне,
кой тук сред нас ще придобие тази
самоувереност на победител,
която управлява всеки мускул,
тъй както мускулите управляват
лъка и меча?
ОДИСЕЙ
Несторе, прощавай,
но, струва ми се, тъкмо затова
не е добре Ахил да среща Хектор.
Като добри търговци да покажем
по-долното по-първо с мисълта,
че може купувачът да го вземе.
Ако не го хареса, по-доброто
ще блесне двойно, като го измъкнем