ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
Аз предавам случката твърде несвързано, но промените, които забелязах у краля и Камило, ги правеха истински образи на Удивлението. Те така се гледаха един друг, че очите им щяха да изскочат от орбитите си! Слово имаше в мълчанието им, говор — в движенията! Сякаш бяха чули, че цял един свят е загинал или се е спасил. Защото, че бяха изумени, това беше явно, но и най-проницателният наблюдател, не знаейки нищо друго, не би могъл да каже дали бяха обладани от радост, или от скръб; несъмнено беше само, че едно от тези две чувства бе стигнало връхната си точка.
Влиза друг Придворен.
Ето един, който може би знае нещо повече. Какво ново, Роджеро?
ВТОРИ ПРИДВОРЕН
Празнични илюминации навред! Предсказанието се сбъдна: дъщерята на краля е намерена! Толкоз невероятни чудеса се струпаха изведнъж, че авторите на балади не могат да насмогнат!
Влиза още един Придворен.
Ето го и домоуправителя на мадам Паулина! Той ще знае повече… Как се развиват нещата, господине? Новината, за която се твърди, че била вярна, тъй прилича на стара приказка, че истинността й е твърде съмнителна… Истина ли е, че кралят е намерил наследницата си?
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Повече от която и да било истина, потвърдена от всички факти! Човек може да се закълне, че е видял с очите си, каквото чува с ушите — толкоз точно съвпадат доказателствата. Наметката на кралица Хермиона; нейната огърлица около вратлето на малкото; писмото с почерка на Антигон, намерено в пеленките; приликата на девойката с покойната кралица; природното й благородство, надвило над низкото й възпитание — всичко това, подкрепено от много други доказателства, сочи с положителност, че тя е дъщерята на краля. Видяхте ли срещата между двамата владетели?
ВТОРИ ПРИДВОРЕН
Не.
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Тогава сте изпуснали зрелище, което не може да се описва с думи — трябва да се види! Да бяхте там, щяхте да наблюдавате как радостните чувства на двамата тъй се увенчаваха взаимно, че сякаш скръбта им плачеше, защото се разделяше с тях завинаги, а радостта им плуваше в сълзи. То беше едно извръщане на очи нагоре, едно простиране на ръце към небето, едни черти, така изменени от вълнението, че двамата можеха да бъдат разпознати по-лесно по дрехите им, отколкото по лицата. Нашият крал, почти побъркал се от радостта, че е намерил дъщеря си, вика, като че ли щастието му се е превърнало в беда: „О, Хермионо! Хермионо!“; после моли за прошка Бохемеца; след туй прегръща зетя си; после пак притиска дъщеря си в обятия и благодари на стария овчар, който стоеше вкаменен и разплакан като разядена от вековете древна статуя на водоскок. Не съм виждал такава среща — пред нея всеки разказ накуцва, всяко описание отпуска ръце!
ВТОРИ ПРИДВОРЕН
А какво е станало с Антигон, който отнесе детето оттук?
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Каквото става в старите приказки, които продължават да се разказват, макар вярата в тях да е отдавна задрямала и никой да не им дава вече ухо: бил разкъсан от мечка. Синът на овчаря бил свидетел на смъртта му, а че той не лъже, се доказва не само от неговото простодушие (което не е малко), но и от някои вещи на Антигон — кърпичка, пръстени, — които мадам Паулина познала.
ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
А какво е станало с хората му и с кораба?
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Претърпели крушение пред очите на овчаря в същото време, когато началникът им бил разкъсан, тъй че всички оръдия на жестокия план срещу детето загинали в мига, когато то било спасено. Но, о, каква благородна битка водеха радостта и скръбта в сърцето на моята господарка! Тя ту свеждаше в скръб очи при мисълта за смъртта на съпруга си, ту ги отправяше към небето в благодарност за това, че предсказанието се бе сбъднало. Вдигаше принцесата от земята и я притискаше в обятия, сякаш искаше да я прикове към сърцето си, за да не я загуби втори път!
ПЪРВИ ПРИДВОРЕН
Тази сцена е заслужавала наистина публика от крале и принцове, защото от такива е била играна!
ТРЕТИ ПРИДВОРЕН
Но между всички трогателни мигове най-силно примами с благородната си стръв очите ми — но изтегли от тях само солена вода — мигът, в който, при разказа за кончината на кралицата и за онова, което я бе причинило — откровено признато от каещия се крал, — забелязах колко дълбоко чутото нарани душата на дъщеря й. Тя редуваше прояви на горест, додето с едно „О, скръб!“ нейните очи, бих казал, „закървиха сълзи“, защото моето сърце заплака с кръв. И най-нечувствителните сред нас побледняха, някои припаднаха, всички потънаха в печал. Ако целият свят можеше да види тази сцена, жалбата би била всемирна!