Гръмотевици.
КАЛИБАН
Дано каквито язви и зарази
от гнилочи, мочури и блата
изсмуква слънцето, да се полепят
по този Просперо, додето стане
на гнойник целият. Макар да зная,
че неговите Духове ме чуват,
не мога да се спра да не кълна!
Без него те не щяха да ме плашат
с лица на таласъми, да ме щипят,
да ме въргалят в кал, да ме отбиват
от пътя ми с блуждаещи огньове —
под негова принуда те го вършат,
а той насъсква ги по мен за нищо
и те като маймуни ми се зъбят
и хапят ме; търкалят се пред мене
и впиват в босите ми ходила
игли на таралежи; с грозен съсък
на цепнати езичета, от който
загубвам ум, по мене се увиват
като усойници!…
Влиза Тринкуло.
На, ето почват!
Един от тях ме търси да ме мъчи,
защото закъснял съм със дървата.
Ще легна тук, дано не ме съгледа!
ТРИНКУЛО
Ни дръвче, ни шубрак да се подслониш от най-лекия дъжд, а се готви нова буря! Оня черен облак, ей там, големия, ми прилича на огромен прогнил мех, готов да ливне съдържанието си отгоре ми. Ако рече да затрещи, както преди малко, не знам къде ще си завра главата! Ей го на, готви се да се излее!… Я, а какво е това? Човек или риба? Живо или умряло? Риба ще е. Смърди на риба, и то не много прясна. Съвсем като стар чироз! Чудна риба! Да бях в Англия — бил съм там, зная ги, — че да окача това чудо над фирмата си, ни един панаирски зяпач няма да ме отмине, без да ми издрънка сребърна монета! Там този урод щеше да ме направи човек. На англичаните дай им чуждестранни уроди. Те една пара няма да дадат на някой сакат просяк, но десет ще изръсят, за да видят един изсушен индиец!… Краката му са човешки. И перките са му като ръце. И топъл, честна дума! Променям първото си предположение: това не е риба, а тукашен островитянин, ударен от гръм.
Гръмотевица.
Олеле, отново почва! Най-добре ще е да се мушна под наметката му — друг подслон няма наоколо. Неволя дом не избира: спиш, с когото падне! Ще се завия така, додето бурята се изцеди до дъно.
Мушва се под наметката на Калибан.
Влиза, пеейки, Стефано, с бутилка в ръка.
СТЕФАНО
„Морето дойде ми до гуша,
желая да умра на суша!…“
Не, тази нататък е мръсна; не подхожда за погребение. Карай, в това ми е утехата!
Пие.
„За шкипера, боцмана, юнга и мен
са всички женички букет —
ний любим и Меги, и Мол, и Мадлен,
и мразим единствено Кет!
Защото подуши ли дъх на матрос,
тя «Махай се!» вика, набърчила нос;
защото желае таз дърта брантия,
шивач да я чеше, където сърби я!
А щом е такава — момчета, към кея!
Шивачите нека тропосват я нея!“
И тази е мръсна, но в това ми е утехата!
Пие.
КАЛИБАН
Недей ме измъчва! О-о-о!
СТЕФАНО
Какво е това? Да не е дяволът, а? Преструваш се на дивак, правиш се на индианец, а? Не съм се избавил от удавяне, за да се стряскам от едно четириного. Казано е за мене: „Няма на тоя свят човек на четири крака, който ще го накара да отстъпи!“ — и така ще се казва, докато Стефано издъхне предспиртното си издихание.
КАЛИБАН
Духът ме мъчи! О-о-о!
СТЕФАНО
Трябва да е някакво туземно чудовище с четири крака, което, изглежда, е пипнало треска. Но откъде, взел го дявола, е научило езика ни? Дори само за това да е, ще му помогна: ако успея да го излекувам и опитомя, ще го закарам в Неапол и ще бъде подарък, достоен за кой да е император!
КАЛИБАН
Не ме мъчи, моля ти се! Ей ги дървата, носех ги вече!
СТЕФАНО
В пристъп е сигур и затова дрънка каквото му падне. Ще му дам да си кръкне от бутилката. Ако му е за пръв път, може да му пресече пристъпа. Да мога да го излекувам и опитомя — цена няма да има! Който го получи, ще ми го е платил скъпо и прескъпо.