Влизат Хеликан, Ескан и други Сановници.
ХЕЛИКАН
Достатъчно ме питахте, велможи,
за бързото отплаване на царя.
Скрепеното с печати пълномощно
ви казва, че заминал е да странства.
ТАЛЯРД (настрани)
Какво? Заминал?
ХЕЛИКАН
Все пак, ако учудва ви, че той
е тръгнал, без да се сбогува с вас,
по туй могъл бих да ви осветля:
Във Антиохия, където той…
ТАЛЯРД (настрани)
Какво „във Антиохия“? Да чуем!
ХЕЛИКАН
… наскоро беше, Антиох велики,
защо не знам, го е възненавидил —
или поне той имаше туй чувство —
и смятайки, че в нещо е сгрешил,
реши да му покаже, че се кае,
отдавайки се на моряшки труд,
при който всеки миг ни плаши с гибел.
ТАЛЯРД (настрани)
Нарежда се! Сега и да поискам,
не ще умра обесен! Моят цар
таз вест за него с радост ще изслуша:
в морето ще умре, щом не на суша!…
Ще се представя… Мир и здраве вам,
велможи тирски!
ХЕЛИКАН
Мир на теб, Талярде,
посланико на Антиох Сирийски!
ТАЛЯРД
От него съм изпратен със писмо
до царя ви, но тъй като узнах,
че той е отпътувал в неизвестност,
налага се писмото си да върна
на изпращача му.
ХЕЛИКАН
Не ще е редно
да го приемем ний, понеже то е
до царя ни. Ала преди да тръгнеш,
сърдечно каним те, на весел пир
да свържем Антиохия и Тир!
Излизат.
Четвърта сцена
Тарс. Влизат Клеон, Диониза и други.
КЛЕОН
Ела да седнем, скъпа Дионизо,
и нека с разкази за чужди скърби
се постараем да забравим свойта!
ДИОНИЗА
Тъй както с духане гаси се огън?
Съпруже, който с пръст запълва яма,
до нея изкопава по-голяма;
със скърбите ни същото се случва —
тъй както храстът, кастрен, по расте,
потискани, по-буйни стават те!
КЛЕОН
О, Дионизо, кой гладуващ може
да крие своя глад, дорде издъхне?
Не, нека реч от таз уста звучи
и сълзи да струят от тез очи,
когато дъх си взимаме за миг,
за да пробудим с дваж по-жален вик
небето, изоставило в беда
от толкоз време своите чеда!
Аз почвам, безутешен разказвач,
помагай ми и ти с безгласен плач!
ДИОНИЗА
Ще се опитам!
КЛЕОН
Спомняш ли си, скъпа? —
Преди години Тарс, над който аз
управител, уви, съм оттогаз,
бе град, над който сякаш бе изляло
рога си Изобилието12 — толкоз
богатства по стъгдите му течаха;
под кулите му, върхове заболи
във облаците, всеки чужденец,
омаян, спираше; мъже, жени
по улиците му, в одежди скъпи,
се отразяваха едни във други;
а пък трапезите му — до една
отрупани, и повече с храна
за погледа, не толкоз за стомаха;
и тъй кесиите ни пълни бяха,
че, горди, не желаехме да знаем
за думи като „помощ“ или „заем“!
ДИОНИЗА
Тъй беше!
КЛЕОН
А какво небето стори!
Устата, на които неотдавна —
макар отдавайки им всичко свое —
земя, вода и въздух безуспешно
се мъчеха с храна да угодят,
напукани са от неупотреба,
подобно домове без хора в тях!
Да, две лета след времето, когато
не можеха без новости готварски
за тънкия си вкус, чуй как днес просят
коричка хляб и колко й се радват!
А майките, обръщащи тогава
света наопаки, за да изхранят
чедата си със лакомства най-редки,
сега от глад готови са сами
12