И съпруг?
ФЕРДИНАНД
О, да, и то със жажда във сърцето,
с каквато роб жадува волност! Ето
ръката ми!
МИРАНДА
И ето ти и мойта
със трепета ми в нея! Сбогом, мили,
доскоро виждане!
ФЕРДИНАНД
Доскоро, скъпа!
Той и Миранда излизат в различни посоки.
ПРОСПЕРО
Не може мойта радост да се мери
със тяхната, защото обичта им
за тях е изненада; и все пак
не бих се радвал тъй на нищо друго…
Но книгите ме чакат — предстои ми
да свърша до вечеря много нещо
във връзка с плана си.
Излиза.
Втора сцена
Другаде на острова.
Влизат Калибан, Стефано и Тринкуло.
СТЕФАНО
Няма да ми противоречиш! Вода ще пием, като опразним бъчвата — дотогава ни капка! Така че дръж курса и напред! Слуго-чудовище, къркай за мое здраве!
ТРИНКУЛО
„Слуго-чудовище“! Ама че щур остров! То казва, че на него имало всичко петима души. Ние сме трима от тях — ако и другите двама са пернати като нас, лошо й се пише на тукашната държава!
СТЕФАНО
Ще пиеш, щом ти заповядвам! Я се виж как са ти хлътнали очите в черепа!
ТРИНКУЛО
Че къде искаш да му хлътнат? Щеше да бъде двойно чудовище наистина, ако му бяха хлътнали отзад!
СТЕФАНО
Слуго-чудовището ми си е удавило езика в хереса! А мене цялото море не може да ме удави! Аз, докато стигнах сушата, изплувах трийсет и пет левги насам-натам! Чудовище, ще ми бъдеш подначалник или знаменосец!
ТРИНКУЛО
Знаменосец — не! То себе си не може да носи. Виж, за подмочалник ще е добро.
СТЕФАНО
Ние няма да бягаме, нали, месье чудовище?
ТРИНКУЛО
Как ще бягате, като не можете и да ходите! Като кучета ще лежите с изплезени езици!
СТЕФАНО
Уроде, продумай нещо, ако си урод на място!
КАЛИБАН
О, твоя светлост, дай ми да полижа
подметките ти! Аз на него няма
слуга да бъда! Няма смелост в него!
ТРИНКУЛО
Лъжеш, свръхневежествено чудовище! Аз съм в настроение да ударя пристав в мутрата! Кога си видяло ти, рибо-пиянище, страхливец да изпие толкоз херес, колкото мене днес? Или смяташ, че макар да си само полуриба-получудовище, имаш право да говориш чудовищни лъжи?
КАЛИБАН
Видя ли как се подиграва с мен?
Кажи му да престане, твоя светлост!
ТРИНКУЛО
„Светлост“ ли рече? Как може едно чудовище да е толкоз тъпо?
КАЛИБАН
На, ето, продължава! Ухапи го
за гърлото, велики господарю!
СТЕФАНО
Дръж си езика, Тринкуло! Ако те усетя, че си метежник — ще ми увиснеш на първото дърво! Горкото чудовище, то е мой поданик и не позволявам да бъде обиждано!
КАЛИБАН
Благодаря ти, светли господарю!
Бъди добър отново да изслушаш
молбата ми!
СТЕФАНО
На драго сърце. Коленичи и ми я повтори! Аз ще стоя прав. И Тринкуло също.
Влиза — невидим — Ариел.
КАЛИБАН
Един магьосник — както вече знаеш —
отне ми острова със хитрина,
а мен зароби…
АРИЕЛ
Лъжеш!
КАЛИБАН
Аз да лъжа?
Та лъжеш! Ти, креслив маймун! Ще кажа
на моя господар да те убие!
СТЕФАНО
Тринкуло, ако още веднъж го прекъснеш, кълна се в този юмрук, ще ти избия зъбите!
ТРИНКУЛО
Че аз нищо не съм казал!
СТЕФАНО
Млък, казах! Нито дума!… Продължавай!
КАЛИБАН