ТРИНКУЛО
Крал Стефано! О, велики кралю и господарю! Виж какъв дрешник виси за тебе тук!
КАЛИБАН
Не се бави, глупако! Туй са дрипи!
ТРИНКУЛО
Мълчи, чудовище! От вехтошарска стока поне разбираме! О, велики Стефано!
СТЕФАНО
Смъкни тази мантия, Тринкуло! Кълна се в десницата си, аз ще я имам тази мантия!
ТРИНКУЛО
Ваше величество ще я има!
КАЛИБАН
Воднянката да го издуе този
глупак с глупак! Защо сте заламтели
за тези вехтории? По-напред
убийте го, че ако се събуди,
със сърбел от главата до петите
ще ни натрие кожите, в животни
ще ни превърне той!
СТЕФАНО
Спокойно, чудовище! Мадам Липа, този жакет не е ли моят?
Смъква един жакет от дървото.
Искате ли да ми направите един поклон с този клон?
ТРИНКУЛО
То не беше поклон, а циклон — нищо не остана по нея. Нашият крал, чудовище, е крал и друг път, личи си!
СТЕФАНО
Благодаря ти за шегата. Дръж една дреха! Остроумието не ще остава без награда, додето съм крал на тази страна. „Клон-циклон“ — добре намерено! На ти още една, от мене да мине.
ТРИНКУЛО
Ти ме мина мене, но нейсе! Чудовище, съблечи и ти оня клон — не се прави, че нямаш наклонност към чуждото!
КАЛИБАН
Не искам! Губим време и той, зная,
ще ни превърне в гларуси или пък
в маймуни нискочели!
СТЕФАНО
Протегни си лапите, чудовище! Помагай да отнесем всичко това до мястото, дето е бъчвата ми, или ще те прогоня от кралството си! Хайде, мъкни това!
ТРИНКУЛО
И това!
СТЕФАНО
И това също!
Шум от ловна хайка. Влизат духове в образи на ловджийски кучета, които се нахвърлят върху тримата, насъсквани от Просперо и Ариел.
ПРОСПЕРО
Дръж, дръж, Елмаз!
АРИЕЛ
По тях, Звънливко! Ха тъй!
ПРОСПЕРО
Тиран, хапи! Фурия, дръж! Гонете!
Калибан, Стефано и Тринкуло избягват, преследвани от духовете.
Лети, кажи на грозните си братя
да им изпият ставите до сухо,
от спазми мишците да им скъсят,
да им направят кожата петниста
от щипане като на леопарди
или на рисове!
АРИЕЛ
Чуй, чуй как вият!
ПРОСПЕРО
Тъй трябва! Нека още ги погонят!
Сега са всички мои врагове
в ръцете ми и скоро ще те пусна
свободен да летиш. Но дотогава
служи ми още малко!
Излизат.
Пето действие
Първа сцена
Пред пещерата на Просперо.
Влизат Просперо, загърнат с магическата си мантия, и Ариел.
ПРОСПЕРО
Кроежът ми набира вече връх.
Вълшебствата ми действат, духовете
стараят се и Времето върви
с товар олекнал. Колко е часът?
АРИЕЛ
Към шест е, господарю. По туй време
ний трябваше да свършим.
ПРОСПЕРО
Да, така е.
Тоз срок аз бях си дал, преди да вдигна
талазите на бурята. А кралят
и свитата му как са?
АРИЕЛ
Както ти
поиска те да бъдат, господарю:
заключени от твоята магия
във липовия гъсталак, закрилящ
от вятъра дома ти. Кралят, брат му
и твоят брат все тъй ужасно буйстват,
а другите оплакват ги, обзети
от скръб и страх. Най-зле е тоз, когото
нарече ти „добрият стар Гонзало“-
сълзите по брадата му се стичат
като наесен дъжд по сламен покрив.
Те мъчат се от твоята магия