при мъка като вашата, за мен
то беше благотворно!
АЛОНЗО
Като мойта?
ПРОСПЕРО
Да, също толкоз прясна и голяма,
при туй — уви! — без вашата възможност
за утешение, защото аз
загубих дъщеря си!
АЛОНЗО
Дъщеря си?
О, боже, колко дивна кралска двойка
те можеха да бъдат във Неапол!
За туй бих легнал в тинестото ложе,
където спи синът ми! Как, кога
загуби я?
ПРОСПЕРО
Във таз последна буря…
Но срещата ни тъй е удивила
присъстващите тук, че те не вярват
в правдивостта на своите очи
и сякаш мъчат се да глътнат разум
от въздуха. Но колкото и всички
от равновесие да сте излезли,
повярвайте, че тоз човек пред вас е
княз Просперо. Прогонен от Милано,
до този бряг, о който вий сега
разбихте се, по воля на Съдбата
аз стигнах, за да властвувам над него…
Но стига по това! Таз повест иска
разказване със дни — при първа среща
не й е мястото. И тъй, кралю,
добре дошли! Таз скромна пещера е
дворецът ми. Слугите ми са малко,
а поданици нямам въобще,
но надникнете вътре — вий, кралю,
ми върнахте Милано и за него
ще ви платя със чудо, на което
ще се зарадвате тъй, както аз
се радвам на престола си.
Разкрива Фердинанд и Миранда, които играят на шах.
МИРАНДА
Мошеничиш, мой скъпи!
ФЕРДИНАНД
Аз — със тебе?
За нищо на света!
МИРАНДА
За нищо — може,
но за двайстина кралства ще го сториш
и аз ще кажа, че играеш честно.
АЛОНЗО
Ако и туй окаже се измама
на този остров, аз ще съм загубил
на два пъти сина си!
СЕБАСТИАН
Странно чудо!
ФЕРДИНАНД
Морето знаело какво е милост —
не съм бил прав, когато го проклинах!
Коленичи.
АЛОНЗО
Благословен да бъдеш, сине мой!
Стани и разкажи ни: как спаси се
и се оказа тук?
МИРАНДА
О, чудо! Колко
красиви същества! Ах, как прекрасни
били човеците! И как щастлив си
със тях, нов свят!
ПРОСПЕРО
За тебе той е нов!
АЛОНЗО
Коя е таз девойка, със която
играеше? Най-много от три часа
е вашето познанство. Или туй е
богинята, разпръснала ни първо
и сбрала ни сега?
ФЕРДИНАНД
Не, тя е смъртна,
но волята безсмъртна на небето
дари ми я. Когато я избирах,
родителя си нямах как да питам,
а и не мислех, че родител имам.
Благослови ни! Тя е дъщеря
на този княз милански, за когото
бях чувал много, без да съм го срещал
до днешен ден. Той — Просперо — ми даде
тоз нов живот, а тя ми даде него
за нов баща!
АЛОНЗО
Пък аз ще бъда неин.
Но как ще е, баща да иска прошка
от свойта дъщеря?
ПРОСПЕРО
За туй ни дума!
Не бива да товарим паметта си
със стара тягост.
ГОНЗАЛО
Досега мълчах,
защото ме задавяха сълзите!
О, богове всевишни, увенчайте
с венец благословен таз дивна двойка,
защото вие начертахте пътя,
довел ни тук!
АЛОНЗО
Да бъде тъй, Гонзало!