ГОНЗАЛО
Нима свален бе князът на Милано,
родът му за да царствува в Неапол?
Ликувайте, щастливци, и да впишем
за спомен тази наша обща радост
на вечни стълбове със златни букви!
В едничко пътешествие тук всеки
съкровище намери: Кларибела —
съпруг във Тунис; Фердинанд — съпруга,
когато беше се загубил сам;
княз Просперо, сред тоз пустинен остров —
отнетото си княжество; а всички,
да, всички ние — себе си, когато
се лутахме в заблуди!
АЛОНЗО
Млади хора,
подайте ми ръцете си и нека
във скръб до гроб живее всеки, който
не ви желае щастие!
ГОНЗАЛО
Амин!
Влиза отново Ариел, водещ смаяните Капитан и Боцман.
О, вижте, господарю, още наши!
Предрекох ли ви аз, че ако има
на сушата бесилки, тоз негодник
не ще умре в морето?… Е, ти, който
със ругатни за малко не изхвърли
зад борда милосърдието боже,
защо мълчиш? Или си ням на суша?
Какви са твоите вести?
БОЦМАНЪТ
Най-добрата
е таз, че кралят ни е здрав и читав
и свитата му — също! Втора вест —
добра и тя — е тази, господа,
че корабът ни, който, има-няма
три часа, ний видяхме на трески,
танцува невредим върху вълните
тъй както бе, когато първи път
бе спуснат във водата!
АРИЕЛ (настрани, към Просперо)
Всичко туй
е моя работа!
ПРОСПЕРО (настрани, към Ариел)
И то отлична,
мой пъргав дух!
АЛОНЗО
Това е свръхприродно!
Събитията стават все по-странни!
Кажи да чуем: как дойдохте тук?
БОЦМАНЪТ
Да бях уверен, че не спя, кралю,
щях вече някак да съм се опитал
да го направя! Във мъртвешки сън,
навреш в трюма (как, не зная) спяхме,
когато ни събуди гръмка врява
от шумове и звуци — рев, пищене,
дрънчене на вериги, крясък, вой
и още много други, всички страшни!
Изскочихме на въздух и видяхме
и себе си със дрехи в пълен ред,
и славния ни горд и весел кораб
тъй стегнат и красив, че капитанът
от радост заподскача! Ала нещо
ни раздели от другите и в миг,
като насън, пренесе ни дотука,
замаяни!
АРИЕЛ (настрани, към Просперо)
Добре ли съм работил?
ПРОСПЕРО (настрани, към Ариел)
Безупречно! След малко ще те пусна
на свобода!
АЛОНЗО
В по-странен лабиринт
не е попадал смъртен! Туй е ребус,
необясним с естествени причини!
Оракул тука трябва да се викне
във помощ на разсъдъка!
ПРОСПЕРО
Кралю,
не си мъчете мозъка напразно
над тези странности! При първа сгода —
и много скоро — ще ви разясня
(и то така, че те ще ви се видят
напълно вероятни) чудесата,
които ви замайват. Дотогава
бъдете радостен и се отдайте
на ведрия завършек!
Настрани, към Ариел.
Ариел,
освободи от чара и докарай
онези двамата и Калибан!
Ариел излиза.
От свитата ви липсват, господарю,
двамина, за които сте забравил.
Влиза отново Ариел, водещ Каяибан, Стефано и Тринкуло, облечени в откраднатите дрехи.
СТЕФАНО
Всяка коза на чужд крак! Защото случайността е всичко!