Десетата нощ прекараха в една запустяла пастирска колиба, а на другия ден за пръв път попаднаха на селище на кечуаните — планинските индианци. Те живееха в къщи, градени от големи камъни и посипани с пръст.
Не беше лесно да се разберат с кечуаните. Те не знаеха нито испански, нито португалски и гледаха недоверчиво белите хора. Томек купи от тях едно агне и го опекоха цяло. Преспаха в къщата на пастирите. Сутринта от пасището дойде един млад кечуан, който знаеше доста португалски думи. От него Томек разбра, че на два дни път в долината се намирала къщата на мулетар, който давал на пътниците мулета и коне под наем. Пътят, край който живеел мулетарят, водел за Тарма. За един револвер и няколко патрона пастирът се съгласи да заведе бегълците до пътя.
Беше петнадесетият ден, откакто избягаха от твърдината на волните кампи. Томек яхаше едно муле точно зад водача. Час по час той се оглеждаше към Сали и останалите членове на експедицията. С изключение на Хабоку всички дремеха на седлата. Мулетата пъшкаха, но търпеливо вървяха по изрътения път.
Томек беше отслабнал, уморен като другите, но нито за минута не притваряше очи. Недалеч оттук, в Ороя, щяха вече да се качат на влака за Лима. Томек престана да се тревожи за Сали, Наташа и Мара. Те бяха в безопасност. Сега обмисляше плана на експедицията за спасяване на Смуга и Новицки. От време на време изваждаше картата от джоба си. Припомняше си всичко, което знаеше за Боливия. Предстояха му много грижи. Трябваше бързо да екипира новата експедиция. Надяваше се, че парите от продажбата на яхтата са вече пристигнали в банката в Икитос. Колко предвидливо постъпи Новицки, като го упълномощи да разполага с тези пари!
Томек знаеше, че няма да има нито миг спокойствие, докато не се съберат отново с Новицки и Смуга. Нима усилията дотук са били съвсем безцелни? Не, не може да се каже така. Замислен, той дори не забеляза Ороя, която се показа пред тях.