— Заплеснал си се по каучуковото дърво, докато трябва добре да внимаваш за всичко. Чакай, ще ти помогна да изтръскаш мравките. От техните ухапвания можеш да вдигнеш висока температура.
— Като се върнем в лагера, ще си пийна ром и няма да ми има нищо — отвърна Новицки. — Колко пиявици има в тия мочурища! Как могат тия индианци да ходят боси сред подобни гадини!
— Те живеят в джунглата от векове — отговори Томек. — Не си ли забелязал, че по тялото на някои индианци липсват цели парчета кожа? Така страшно са ги разкрасили именно паразитните насекоми и червеи.
— Трябва да се признае, че доста сръчно умеят да ги вадят с клечка от тялото си. Правят го почти както папуасите в Нова Гвинея.
— Повечето папуаси също живеят в блатисти тропически джунгли.
— Нека си живеят, щом им харесва — отвърна капитан Новицки.
— С всичко може да се свикне — каза Томек. — Та нали и много поляци се заселват в Бразилия! Нашите селяни идват тук на цели семейства.
— За какъв дявол полските селяни толкова се натискат за тая Бразилия? Тук е сиромашия до шия! Ако някой им разкаже в Полша как е тук в действителност, ще престанат да мечтаят за Южна Америка!
— У нас земята все още принадлежи главно на едрите земевладелци, а тук я има в изобилие — отвърна Томек.
— Да седнем на този повален дънер и да си побъбрим — предложи Новицки. — Сядай смело, не виждам гадинки!
Той извади лулата си, натъпка я с тютюн и запали. Пухна кълбо дим срещу мравките, тичащи по дънера, на който бяха седнали, и подхвана:
— Интересно, кой е първият поляк, пристигнал в Бразилия? Чувал ли си нещо на тая тема?
— Разбира се, че съм чувал. Първият поляк, известен в Бразилия, е бил Кшищоф Арцишевски, адмирал от холандските войски.
— Това трябва да е било много отдавна, защото не зная нищо за него. Какъв е бил той?
— Като изгнаник от Полша Арцишевски се заселил в Холандия и постъпил да следва военно инженерство и артилерия. През 1629 година с чин капитан от пехотата взел участие в експедицията до Бразилия, тъй като точно по това време холандците се опитвали да заграбят испанската колония в Южна Америка.
Холандската флота атакувала откъм морето град Олинда, столица на капитанията, тоест на окръга Пернамбуко, и укрепения форт Ресиф на южния бряг на залива. Артилерийската стрелба от корабите в развълнувания океан не била успешна и холандците не могли да превземат тези градове. Тогава Арцишевски, който участвувал във военния съвет, предложил да щурмуват откъм сушата, откъдето испанците не очаквали атака. По негов съвет тайно стоварили на брега три хиляди войници и тогава експедицията превзела укрепените градове.
След това Арцишевски се върнал в Холандия и вече като полковник потеглил на нова експедиция за Бразилия. Заедно със Зигмунт Шкоп, който бил родом от Шльонск, водил военни действия против испанците. Превзел форт Араял, а после победил новия испански командуващ княз Лерма. Накрая Арцишевски бил произведен в чин генерал от артилерията и адмирал на холандските морски сили в Бразилия…
— Щом е бил толкова важна личност в холандската колония, сигурно е направил голямо състояние — подметна Новицки.
— Грешиш, Тадек, Арцишевски не е бил конквистадор и не се е борил за лична изгода. Върнал се в Полша и като генерал от артилерията се бил с Хмелницки край Пилавце, а по-късно подготвил и ръководил Отбраната на Лвов.
— Военният винаги някак ще се оправи, защото добри войници всякъде са нужни — забеляза Новицки. — На мен най-много ми е жал за бедняците, които заради къшея хляб се трепят до Бразилия. Неотдавна прочетох една книга от Конопницка на тази тема — „Господин Балцер в Бразилия“. Чак ми се доплака от несретата на нашите преселници. Такава е, изглежда, съдбата на поляците, че или преследванията на завоевателите, или нищетата ги прокуждат от собствената им страна.
— Какво можем да направим срещу това?! — развълнувано проговори Томек, защото и той, и баща му, и неговите приятели трябваше да бягат от Варшава, окупирана от царска Русия. — Не на всички поляци е било трудно да си уредят живота в Бразилия. Полските политически емигранти след Ноемврийското въстание (1830 г.), Пролетта на народите (1848 г.), и Януарското въстание (1863 г.) били образовани хора, търсени и ценени в Бразилия. Потомците на фамилията Тромковски заемали високи постове в бразилската армия, инженерите Римкевич и Бродковски строили железопътна линия от Сао Паоло до пристанището Сантос и подвижното пристанище в Манауш, а инженер Бабински направил първата геоложка карта на тази страна. Други, като например Хероним Дурски, се грижили за запазване на полския дух сред нашите заселници.