Няколко жреци поднесоха до устата си големи раковини. Разнесоха се глухи, стенещи тонове. Главният жрец и неговите помощници застанаха пред формалния владетел. Поклониха се ниско, протягайки ръцете си напред с обърнати длани. После започнаха да мляскат с уста, целувайки върховете на пръстите си.
Смуга сериозно кимна с глава. Сега всички започнаха гласно да се молят. След като завършиха молитвата, жреците наслагаха върху жертвения камък дарове за боговете: царевица, картофи, листа от кока и тютюн, който използваха единствено като лечебна билка. Даровете бяха изгорени в огъня.
Девойките, избрани да служат на боговете в храма, донесоха съдове, пълни с чича. Най-напред пристъпиха към владетеля и му поднесоха златен бокал.
Тихо се обадиха барабани и свирки. Мъже, жени и деца, заловени за ръце, започнаха да танцуват под такта на повтарящия се музикален мотив. Отначало монотонна, музиката постепенно ставаше все по-бърза.
Смуга крадешком погледна към прозореца на своето жилище, където приятелите му трябваше да останат затворени до края на церемонията. От един джоб, скрит в гънките на кузмата, той извади кърпичка и на няколко пъти избърса потта от челото си. Това беше условният знак, че наближава решителната минута. Томек и приятелите му трябваше вече да се скрият в тайните подземия.
Барабаните гърмяха, танцьорите изпадаха в екстаз.
Леден студ пропълзя в сърцето на Смуга. В прозоречния отвор три пъти се мярна бяла кърпичка. Томек слизаше на поста. Смуга дълбоко си пое дъх: успяха! Никой не им попречи да избягат в подземието.
От стените на храма излизаше шествие от жени. Служителките на боговете водеха Сали и Наташа. Настъпи часът на човешката жертва.
Смуга погледна към небето. Може би се молеше за живота на двете храбри млади жени, а може би забеляза, че небето изведнъж още по-плътно се покри с черни кълбести облаци. От кратера излетяха огнени змейове, ехото от гърмежите отекна в планините.
Музиката секна, танцьорите застанаха като заковани. Сали и Наташа бяха облечени в дълги бели дрехи. Челата им бяха накитени с венци от цветя. Те вървяха в средата на шествието, хванати за ръце. Спряха близо до трона. Един от жреците, който изпълняваше ролята на жертвоприносител, се изстъпи пред Смуга и се поклони дълбоко в очакване на заповедта.
Смуга погледна двете нещастни жени. Сали не проявяваше страх. Дъщерята на австралийския пионер имаше мъжко сърце. Сега тя дори намигна на Смуга, сякаш искаше да му вдъхне смелост. Наташа обаче беше страшно бледа. Краката й се огъваха. Смуга събра силите си. Изправи се. В дясната си ръка стискаше символа на властта. Това беше къс, украсен със злато и скъпоценни камъни боздуган от твърдо като желязо дърво.
Ново, мощно изригване на вулкана разтърси из обнови планините. Земята се разтрепера под краката на хората. Небето потъмня. Стенание на ужас се понесе над площада. Покосени от страх, хората паднаха на колене.
Смуга решително се обърна към вождовете и жреците.
— Казахте, че моите бели приятели с идването си са разгневили вашите богове — произнесе той със силен, внушителен глас — Но ние сме ваши приятели и за да бъде жертвата по-угодна на боговете, аз, вашият бял вожд, сам ще отведа тези жени към тяхното предназначение. Ти, жертвоприносителю, казвай какво трябва да правя!
Онемели и уплашени, кампите със затаен дъх гледаха към Смуга. А той се приближи до жените, хвана ги за ръце и ги поведе към ръба на скалния ръб.
— Ама чудесно го направихте! — прошепна Сали.
— Да побързаме, докато не са се окопитили… — тихо отвърна Смуга. — Скачай първа, Сали…
— До края на живота си ще има какво да разказвам — успя още да му прошепне вироглавата млада жена.
Жертвоприносителят, не по-малко изумен и зашеметен от другите кампи, вървеше след тях. Чуха се наподобяващи стон звуци от раковини.
— Да скачат една след друга — обади се жрецът. — В бъдния живот ги чака охолство и щастие, с които нашите богове щедро ще ги дарят.
Тримата приятели вече стояха на ръба на бездната.
— Нека се изпълни жертвоприношението! Скачай, Сали! — високо извика Смуга.
Жрецът вдигна ръце към небето и… също застана на ръба на скалата.
Сали извика високо и смело се наведе надолу — мрежата вече висеше над бездната. Тя скочи. Жертвоприносителят, застанал на самия край на скалата, видя какво стана с първата „жертва“. Обзе го неудържима ярост. Този бял човек ги измами. И в пристъп на гняв той хвана Наташа за раменете и я отдръпна от пропастта.