Харка се прехранваше от лов и се задоволяваше преди всичко с дребен дивеч, тъй като не искаше да носи много запаси със себе си, пък и в никакъв случай не желаеше да оставя по-голяма ловна плячка на вятъра. Още от дете се бе научил, че убитият дивеч трябва да се използува изцяло и че не бива да се убиват повече животни, отколкото бяха необходими за месо и кожи. Предпланините бяха пълни с дивеч, в реките имаше достатъчно риба и той редовно беше сит. Понякога палеше огън, понякога не. Имаше дни, когато яздеше денем, друг път нощем, според местността, през която минаваше. Пролетните дни вече ставаха все по-топли. Той беше взел завивката от бизонска кожа със себе си и не страдаше, че няма шатра. Само когато понякога валеше силно, а трябваше да спи, търсеше подслон под скали и дървета. Натъкнеше ли се на следи от хищници, оставаше да спи прав, облегнат до някое дърво, или се завързваше с ласото си горе сред клоните.
Когато бе предприел на тринадесетгодишна възраст големия си преход от Северен Мисури до южната страна на Черните хълмове, той съзнателно ежедневно бе оглеждал най-внимателно непознатата местност и старателно бе обсъждал всяка своя стъпка. Вършеше същото и сега, но много по-бързо, тъй като по време на дългогодишното съгледвачество то бе станало негов навик.
Избягваше да се среща с шошони или абсарока, но не защото се страхуваше, че ще го посрещнат враждебно; явно не искаше да се забавя по път.
И все пак един ден има съвсем неочаквано една среша. Беше по времето, когато бе минал вече почти половината от своя дълъг преход и бе достигнал планините в изворната област на Жълтокаменната река7 и нейните притоци. През деня бе валял силен дъжд. Скалите, тревите и игличките по клоните на високите дървета блещукаха от влага и отразяваха първата нежна вечерна червенина. Един поток, който извираше от планината, шумолеше надолу между пръстта и камъните и обсипваше с леки пръски зеленеещите се мъхове. Много дивечови следи показваха, че тази рекичка бе любимо място за водопой. Младият индианец бе разпознал няколко часа преди това прясна следа от гризли и беше решил да внимава. Остави мустанга да пие, после сам пи и се изми, защото сега имаше време и спокойствие, а не знаеше какво щеше да му се случи на другата заран. После си потърси подходящо място за пренощуване. Сенките на дърветата вече се удължиха и небето аленееше от вечерните зари. Най-после Харка откри на склона една поляна, през която бе минала отдавна лавина. Повалените стволове на дърветата вече бяха полуизгнили, подядени от корените на мъховете и на ниските ягодови храсти и от няколко млади дръвчета, израснали след това. Младият индианец реши да прекара нощта тук. Пъстрият мустанг започна да скубе листата по младите клонки. Харка счупи няколко лешника, останали тук още от миналата есен. Спомни си, че една вечер, когато още като малко момче бе ходил заедно със своя кръвен брат Силен като елен на лов — който се бе превърнал от запланувания лов на антилопи в лов на рисове, — те също така бяха чупили една вечер стари лешници и ги бяха изхрупали заедно. Харка вече бе ял месо този ден на закуска; то му стигаше.
Радваше се както всяка вечер, откакто бе тръгнал на път, на спокойствието и самотата. Шумът край железопътната станция му бе станал омразен, също както и миризмите там. Съвсем сам сред прерията, той се чувствуваше много по-добре. Нямаше нужда да се подчинява никому, никой не Можеше да му иска сметка за нищо. Нямаше никакъв приятел, но и никакъв враг. За един обиден до смърт човек самотата винаги е много привлекателна. Тялото и мислите му се бяха отпуснали. Нямаше време да се задълбочава много в мислите си, тъй като пустошта поглъщаше ежедневно цялото му внимание.
Тази вечер Харка си избра място за нощуване при един стар повален исполин, чийто ствол се намираше по средата на поляната и леко се издигаше над нея. Началото на един клон представяше удобна подпора за краката. Ако се наложеше, оттук индианецът можеше да скочи много скоро, за да се хвърли в бой или да побегне. Дъждовната вода се бе оттекла. Той преметна завивката си от бизонска кожа около тялото, без да оставя пушката си. Стволът на дървото имаше диаметър около пет метра. Нямаше опасност, че Харка може да падне, като заспи. До ствола нощуваше мустангът му.
Младият индианец беше навикнал да се събужда и при най-малкото смущение или шум. Не обърна внимание на писукането на двойка прилепи и на вика на близка сова; те се числяха към обикновените нощни шумове сред природата. Шумоленето на придвижващи се гущерчета и птици сред храсталаците, както и на бръмбарите в мрака, бе престанало. Над близките върхове на планината и над горската полянка изгря месецът. Индианецът не видя никакво основание да се скрие от бледия й светлик. Хората, обитаващи тези местности, можеха спокойно да го видят. А що се касае до хищниците, те щяха да го усетят през нощта по миризмата и без да го виждат.