Стария гарван разсъждаваше загрижено.
Какъв можеше да е този черен вълк, с когото Шонка разказваше, че се е борил? Може би и това беше някакво такова омагьосано животно като кулестия жребец? Унчида беше магьосница, Уинона бе наследила от нея тайнственото умение да лекува, а синът на предателя имаше омагьосани животни. Хавандшита обаче беше стар и опитен заклинател. Гарвана започна да се страхува, че може да попадне сред враждебни магии. Това му се струваше много по-опасно, отколкото ако се намира сред враждебни хора. Всичко беше объркано. В блокхауса край Ниобрара обаче бяха надошли дълги ножове и издигаха палисада. С това те подготвяха след прокарването на железопътната линия, което дакота не бяха успели да осуетят, нов удар срещу тях.
Предателят Матотаупа беше мъртъв. Най-после беше мъртъв. Преди единадесет години Гарвана се бе застъпил за Матотаупа пред Съвета на старейшините, защото смяташе, че го бяха наказали много жестоко и че той е готов и ще успее чрез смели дела да поправи своето провинение, извършено под магията на миниваки10. Сега обаче Стария гарван се отчая, защото този нещастен случай все още бъкаше под краката му като блатна вода и отново заплашваше да разедини бойците.
Той не мразеше Харка Камък с рога. Но се страхуваше от свадата, която можеше да избухне заради него. Откъм шатрата на Хавандшита забарабани заклинателският барабан и в същия миг Четансапа изсвири откъм брега на реката, за да събере Червените елени.
Синът на Стария гарван, който се числеше към този съюз, веднага се изправи и изтича навън към Четан.
Тежко и горко, ако избухне размирица и Хавандшита започне да преследва Червените елени със своите духове! Много по-добре щеше да бъде, ако Сина на Антилопата и Шонка… пък и сигурно синът на предателя сам желаеше смъртта си, вместо да го изправят пред кола на позора, за да го убият там жените. Уинона, сестра му, бе спасила веднъж живота на Стария гарван със своето лечителско умение. Не беше ли длъжен да запази той тази девойка да не гледа как ще се подиграват и ще заплюват в продължение на цял един ден и една нощ нейния брат и ще го накарат след това да умре с най-позорната смърт?
Стария гарван отпрати по-малкия си син и дъщеря ся под някакъв предлог вън от шатрата. Синът трябваше да отнесе част от ловната плячка на вожда за многобройните жени в шатрата на Къдрокосия Чапа, а дъщеря му да предаде останалата част на Уинона и Унчида.
Когато Стария гарван остана сам в шатрата заедно с жена си и пленника, попита:
— Жено, какво мислиш? Ти превърза раните на сина на предателя и го подсили с вода и пемикан. Но той е много отслабнал. Ще бъде ли жив все още след четиринадесет дни и нощи?
Жената разбра погледа на мъжа си при последните думи. Около ъглите на устните й се появи особено хладнокръвна и жестока усмивка.
— Той е слаб — каза тя. — Но щом като вождът иска този койот да остане жив още четиринадесет дни, аз ще му дам лулата му. Той е навикнал да пуши; тютюнът ще го освежи.
Жената напълни лулата.
За първи път, откакто лежеше овързан в шатрата, Камък с рога проследи с поглед действията на жената на вожда. Макар че никой не би очаквал от него подобно нещо при състоянието, в което се намираше, той седна из един път, без да се опре на завързаните си назад ръце. Мъжът и жената помислиха, че жаждата да запуши му бе дала сили. Той изчака обаче само докато жената поднесе лулата към устните му и из един път извърна тялото си и изби отдолу нагоре с рамото си лулата от ръката на жената, така че тя падна на земята.
Жената бе готова на всичко, само не на това. Без да иска, извика високо.
Навън сигурно чуха вика й. Хората се раздвижиха, но най-бърз беше Четан. Той отгърна чергилото на входа и изтича до огнището, където огънят още просветваше.
— Какво има?
— Той ме удари, когато исках да му дам лулата! — каза жената.
Четан видя лулата на пода, застиналото като маска лице на Стария гарван и видя също как пленникът отпусна само леко ъглите на устните си, от което върху лицето му се изписа унищожително презрение и костите на черепа му се очертаха под изпънатата кожа.
— Жени не са годни да пазят боец. — Четансапа също отпусна ъглите на устните си. — Отсега нататък Съюзът на Червените елени ще поеме задължението да дежури край пленника и ще се грижи за него, докато той се изправи пред Съвета на старейшините. Аз казах, хау!