— Мати — промълвих аз. — Мати, Мати, Мати. — Люлеех я и галех челото й, на чиято дясна половина по някакво чудо не бе попаднала и капчица от кръвта, в която цялата бе подгизнала. Косата й падаше върху обезобразената лява част. — Мати — мълвях. — Мати, Мати, Мати.
Блесна светкавица и в небето на запад се изви ярка синя арка. Мати потръпна в ръцете ми — от шията чак до пръстите на краката. Устните й плътно се прилепиха. Челото й се набърчи, сякаш тя се опитваше да се съсредоточи. Вдигна ръка и като че посегна към врата ми, както падащ в пропаст човек сляпо се протяга към какво ли не, само да се задържи миг по-дълго. После ръката се отметна и безжизнено се отпусна на тревата с обърната нагоре длан. Мати потрепери още веднъж и остана да лежи неподвижно.
Глава 26
От този момент нататък, докато направих… необходимото, се намирах предимно в зоната. Излизах няколко пъти — например когато от един стар бележник изпадна листчето, на което беше надраскано родословното дърво — но тези интерлюдии бяха кратки. В известен смисъл всичко напомняше на съня ми за Мати, Джо и Сара, от друга страна беше като ужасната треска в детството ми, когато едва не умрях от едра шарка, но най-вече усещането бе уникално и не приличаше на нищо друго. Просто се намирах в зоната. Усещах я, за което горчиво съжалявах.
Джордж се приближи, тикайки мъжа със синята маска пред себе си. Куцаше, при това доста силно. Долавях миризма на нагорещено автомобилно масло, бензин и запалена гума.
— Мати мъртва ли е? — попита той.
— Да.
— А Джон?
— Не зная — отвърнах и в същия миг Джон конвулсивно се сгърчи и изстена. Беше жив, но от ръката му се лееше кръв.
— Майк, слушай — започна Джордж, но не можа да продължи, прекъснат от ужасяващ пронизителен писък, който долетя откъм горящата кола в канавката. Беше шофьорът. Щеше да се опече като във фурна. Стрелецът понечи да се обърне натам, но Джордж вдигна пистолета: — Само да мръднеш, ще те пречукам!
— Не можете да го оставите да умре така — промърмори онзи иззад маската. — И куче не може да оставиш да умре така.
— Вече е умрял — отсече Джордж. — Без азбестов костюм не можеш да се приближиш и на три метра от колата. — Той се олюля. Лицето му беше пребледняло като сметаната, която бях избърсал от нослето на Ки. Стрелецът сякаш понечи да го нападне, но Джордж вдигна оръжието още по-високо. — Следващият път ще те застрелям. Гарантирам ти. А сега сваляй маската.
— Не.
— Виж какво, Джеси, писна ми от теб, мамка му. — Джордж освободи предпазителя на пистолета.
— Боже Господи! — възкликна стрелецът и дръпна маската. Беше Джордж Футман. Изобщо не се изненадах. Зад нас шофьорът нададе последен писък от превърналия се в кълбовидна мълния Форд и замлъкна. Димът се стелеше на черни талази. Отново падна гръм.
— Майк, намери нещо да го вържем — нареди Джордж Кенеди. — Ще го задържа още минута, две, ако се налага — но кървя като заклано прасе. Потърси канап. Ще свърши работа за този Худини43.
Футман стоеше помежду ни и само местеше поглед от Кенеди към мен и обратно. После огледа Шосе N 68, което беше зловещо пусто. Всъщност може би не чак толкова зловещо — задаващите се бури бяха прогнозирани отрано. Туристите и летните жители са се прибрали. А местните…
Местните… сякаш слушаха. Или нещо подобно. Пасторът говореше за Ройс Мерил и неговия дълъг и ползотворен живот за мъжа, който служил на своята родина на война и в мирно време, но местните не го чуваха. Те слушаха нас, както едно време са се събирали на туршия в смесения магазин да слушат предаването на боксовия мач по радиото.
Бил Дийн стискаше китката на Ивет до побеляване. Причиняваше й болка… но тя не се оплакваше. Тя искаше той да се държи за нея. Защо?
— Майк! — Гласът на Джордж отслабваше. — Моля те, човече, помогни ми. Този тип е опасен.
— Пусни ме! — намеси се Футман.
— Друг път, копеле недно — отсече Джордж. Изправих се, минах покрай саксията с ключа под нея и се изкачих по циментовите стълби. В небето избухваха мълнии, следвани от оглушителни гръмотевици.
43
Хари Худини, роден Енрих Вайс (1874 — 1926) — американски илюзионист и водевилен актьор, известен с умението си да се измъква от белезници и различни други препятствия (характерно за водевила). — Б. пр.