На страница деветнадесет от „Приятелят ми от детинство“ Тифи Тейлър — момичето на повикване, преобразило се в Реджина Уайтинг — седеше в студиото си с Анди Дрейк и изживяваше спомена за онзи ден, когато Джон Санборн (името под което се подвизаваше Джон Шакълфорд) бе спасил тригодишната й дъщеря Карен. Ето пасажа, който прочетох, докато гръмотевиците трещяха, а дъждът биеше по плъзгащата се врата към верандата:
ПРИЯТЕЛ, от Нунан/стр.19
беше натам, сигурна съм — каза тя, но понеже не
успях да я открия никъде, отидох да
хвърля едно око в горещата вана. — Тя загали цигара. — Направо си изкарах акъла, Анди, идеше ми да се разпищя — Карен
лежеше на дъното. Само ръчичката й се подаваше навън…
и ноктите й вече посиняваха.
После… сигурно съм се хвърлила вътре, но не помня — бях като в транс.
Оттам насетне случката мина като на сън, в който всичко се смесва.
Докато се маех, се появи пазачът Санборн, блъсна ме на една
страна и се хвърли във ваната. Без да иска, ме закачи с крак и
така ме ритна в гърлото, че цяла седмица едва
успявах да говоря, камо ли да преглъщам.
Дръпна Карен за ръката. Уплаших се да не я
измъкне от рамото, но той я спаси. Спаси я.
— О, Боже мой, Господи, помислих я за умряла. — В
тъмното Дрейк забеляза, че жената плаче. — Сигурна бях, че си е
отишла.
Веднага схванах, но за всеки случай сложих бележника си в лявото поле, за да се откроят думите по-ясно. Проследих текста отгоре надолу, сякаш чета отговор на кръстословица от вертикалната колонка, и последователността от букви в началото на всеки ред образуваше следното послание:
бухали ПОД стуДи то
Като включих и буквата от новия ред, се получи:
бухали ПОД стуДиОто
Бил Дийн, нашият пазач, седи зад волана на камиона си. Свършил е двете задачи, за които е дошъл — да ме посрещне в ТР и да ме предупреди за Мати Девор. Вече се готви да си върви. Усмихва се насреща ми с огромните си изкуствени зъби.
— Ако ти се отвори повод, да потърсиш бухалите — казва.
Питам го за какво ще са й притрябвали на Джо пластмасови бухали, а той отвръща че пъдят гаргите да не цапат дървенията. Приемам обяснението, имам други грижи, но все пак…
— Сякаш бе дошла специално заради това — казва той. На мен и през ум не ми минава — поне тогава, в онзи миг — че в индианския фолклор бухалите имат друга роля: смята се, че пропъждат злите духове. Ако Джо е знаела, че ще пропъдят гаргите, значи е знаела и другото. Тя си падаше точно по такива ценни късчета познание. Любопитната ми съпруга. Моята възхитителна всезнайка.
Падна гръм. Светкавица прояде облаците, сякаш ги поръси с киселина. Стоях край масата и стисках ръкописа в треперещите си ръце.
— За Бога, Джо — пошепнах. — Какво си открила? И защо не си ми казала?
Но мисля, че и сам знаех отговора. Не ми беше казала, защото и аз бях донякъде като Макс Девор — прадядо му и прадядо ми са били дупе и гащи. Не ми изглеждаше много смислено, но беше самата истина. А и на брат си не беше казала. Изпитвах някакво странно успокоение от този факт.
Настръхнах, когато взех да прелиствам ръкописа.
В романа на Майкъл Нунан „Приятелят ми от детинство“ Анди Дрейк непрекъснато се разхождаше по халат: в тази дума има по едно „хал“ — сричка от „бухал“. Преди да се премести във Флорида, Джон Шакълфорд бе живял в Студио Сити, Калифорния. Първата среща между Дрейк и Реджина Уайтинг се бе провела в нейното студио. Последният известен адрес, където е пребивавал Рей Гарати, е Студио Апартмънтс в Ки Ларго. Най-добрата приятелка на Реджина Уайтинг се казва Стефи Ъндърууд44. Съпругът на Стефи се казваше Таул Ундърууд45 — това бе добро попадение, с един куршум два заека.
Бухали под студиото.
Беше навсякъде, на всяка страница, като имената с К в телефонния указател. Представляваше нещо като монумент, но този беше построен — сигурен бях в това — не от Сара Тидуел, а от Джоана Арлин Нунан. Моята съпруга ми изпращаше послания зад гърба на пазача и с цялото си сърце, доколкото то съществува, се молеше да ги видя и проумея.
На страница деветдесет и две Шакълфорд разговаряше с Дрейк в стаята за свиждания в затвора — седеше с ръце в скута, свел поглед към прангата, с която бяха заключени глезените му, и упорито отказваше да погледне Дрейк.