Вдигнах слушалката:
— Ало?
— Майк, обажда се Уорд.
— Бързо действаш.
— Картотеката ми е в съседното помещение. Пък и задачата не ме затрудни. През втората седмица на ноември 1993 в календара на Джо има само една бележка. На шестнайсети (вторник) е записано: „Б. К., Фрийп, 11 часът.“ Говори ли ти нещо?
— Да — отговорих. — Благодаря ти, Уорд. Много ми помогна.
Прекъснах връзката и поставих слушалката обратно на вилката. Да, наистина ми беше помогнал. Б.К. означваше „Безплатни кухни“. Джоана участваше в директорския съвет на тази организация от 1992 година до смъртта си. Фрийп бе съкращение на Фрийпорт. Сигурно е участвала в заседание на съвета… може би са обсъждали как да нахранят бездомните по случай Деня на благодарността, после е отишла в ТР лично да получи двата бухала. Още не ми беше ясно защо е шофирала повече от сто километра заради някаква глупава доставка, но когато загубиш скъп човек, винаги остават въпроси, на които никога няма да получиш отговор. Най-страшното е, че връхлитат най-ненадейно.
В този момент дочух призрачния глас: „И без това си до телефона — обади се на Бони Амъдсън. Поздрави я, попитай я какво прави.“
Джоана участваше в четири комитета, занимаващи се с благотворителна дейност. Приятелката й Бони я беше убедила да се включи и в управата на „Безплатни кухни“. Двете заедно посещаваха съвещанията, но през ноември 1993 година Джо е заминала сама за Фрийпорт. Бони едва ли ще си спомня какво се е случило преди близо пет години, но ако случайно пази протоколите от съвещанията…
Мамка му, какво съм намислил? Нима ще телефонирам на Бони, любезно ще се поинтересувам как е със здравето, после ще я помоля да прегледа записките си от декември 1993 година? Ще я попитам ли дали в протокола е отбелязано отсъствието на Джоана по време на събранието през ноември? Ще я попитам ли дали съпругата ми е изглеждала променена през последната година от живота си? А когато Бони попита защо се интересувам, какво ще й отговоря?
„Дай ми я — бе изръмжала Джо в съня ми. Само че изобщо не приличаше на нея, а на чужда жена, може би на онази от Притчите19. Непозната жена, чиито пръсти са студени като заскрежени вейки. — Дай ми я, с нея събирам прах.“
Приближих се до вратата на избата, завъртях валчестата дръжка… сетне я пуснах. Не исках да надниквам в мрака, страхувах се, че призракът отново ще заудря по стената. По-добре да не отварям вратата. По-добре да отида в кухнята и да си взема изстудена напитка. Понечих да отворя хладилника и се вцепених. Магнитните фигурки отново образуваха окръжност, в центъра имаше пет букви на един ред, които образуваха думата
Не бях сам. Изтръпнах, въпреки че не беше нощ, а посред бял ден. Бях попитал дали съм в безопасност в къщата, а призракът ми бе отговорил уклончиво… всъщност това нямаше значение. Знаех, че ако напусна „Сара“, няма къде да отида. Не можех да се върна в Дери, нещо ми подсказваше, че само тук ще получа отговор на всичките си въпроси.
— Не знам какво искаш да запомня — промърморих и отворих хладилника, за да си взема газирана напитка. — Който и да си, здравей.
Глава 11
Събудих се посред нощ с усещането, че не съм сам в спалнята. Седнах в леглото, потърках очи и видях тъмен силует между мен и прозореца.
— Кой си ти? — попитах, като си мислех, че привидението ще отговори не с думи, а с почукване по стената. „Едно почукване означава «да», две последователни «не» — какво си намислил, Худини?“ Ала призракът дори не помръдна. Напипах бутона на нощната лампа и я включих. Устните ми бяха разтегнати в грозна гримаса, мускулите ми бяха толкова напрегнати, че ако куршуми улучеха гърдите и корема ми, сигурно щяха да отскочат.
— Мамка му! — промърморих. — Какъв съм тъпак!
Призрачният силует всъщност беше велуреното ми сако, което бях поставил на закачалка, а нея бях провесил на корниза, докато разопаковах багажа. Разбира се, после бях забравил да го прибера. Напразно се опитвах да се засмея. В три през нощта преживяването не изглеждаше много забавно.
Изгасих лампата и отново си легнах. Очаквах да зазвъни хлопката на Бънтър или детето отново да заридае. Докато се вслушвах в тишината, неусетно съм се унесъл в сън.
След около седем часа, тъкмо когато възнамерявах да отида в студиото на Джо и да потърся бухалите в складовото помещение, в което вчера не влязох, на алеята се появи форд последен модел и шофьорът го паркира срещу моя шевролет. Бях стигнал до късата пътека между къщата и студиото, но се върнах. Вече беше нетърпимо горещо, ето защо носех само отрязани до колената джинси и пластмасови чехли.
19
Притча 2, стихове 16, 17, 18 — За да те избави от чужда жена, която ласкае с думите си и е забравила завета на своя Бог, защото домът й води надолу към смъртта. — Б. пр.