— Правилно ли постъпвам, Бънтър? — попитах препарирания лос. — Звънни веднъж за „да“ и два пъти за „не“.
Обърнах се и прекосих дневната. Изгарях от нетърпение да взема душ, за да се поразхладя. Но преди да прекрача прага се вцепених, защото хлопката на Бънтър тихо издрънча. Наклоних глава и се заслушах за второ иззвъняване, ала не чух нищо повече. Почаках още минута, после отидох в банята и пуснах душа.
В смесения магазин „Лейквю“ бутилките с вино бяха подредени на полиците в дъното, може би защото местните жители не си падаха по изисканите напитки. Избрах бутилка скъпо червено вино и реших да махна етикетчето с цената с надеждата, че Мати няма да разбере измамата. На касата имаше опашка, повечето клиенти бяха летовници по бански гащета и тениски, които се бяха отбили да напазаруват на връщане от плажа. Докато чаках да ми дойде редът, погледът ми попадна на коша със странни и в повечето случаи излишни предмети, който винаги стои на изхода до касата. Забелязах няколко пликчета с етикети с нарисуван хладилник, а надписът гласеше „Магнитоазбука“. Пишеше още, че всяко пликче съдържа „два комплекта съгласни и допълнителни гласни букви“. Взех две пликчета, после сложих в кошницата още едно. Магнитната азбука беше подходящ подарък за дъщеричката на Мати Девор.
Като видя колата ми да спира пред караваната, Кира скочи от люлката, изтича при майка си и се скри зад нея. Слязох от колата и тръгнах към сгъваемата масичка, която бе поставена до стълбата на фургона. Едва сдържах усмивката си, защото детето, което без капчица страх беше разговаряло с мен при запознанството ни на шосето, сега боязливо надничаше иззад Мати, а пухкавата му ръчичка се бе вкопчила в роклята й.
След два часа положението беше съвсем различно. Навън падаше мрак, а Кира седеше на скута ми и въпреки че умираше за сън, с интерес слушаше, докато четях любимата на всички деца приказка за Пепеляшка. Канапето, на което се бяхме разположили, беше тапицирано с грозна кафява дамаска, отгоре на всичко пружините изскачаха тук-там — неписан закон е, че тези канапета се продават само в магазините за преоценени стоки. При все това обстановката ме накара да се засрамя, че съм очаквал да видя обзавеждане, типично за вкуса на хората, които живеят в каравани. На стената зад мен бе окачена репродукция на картината на Едуард Хопър21, на която е изобразена закусвалня без нито един клиент, защото е късно през нощта, а над масичката с пластмасов плот в кухненската ниша висеше репродукция на едно от прочутите платна със слънчогледи на Ван Гог. Най-странното е, че изглеждаха съвсем на място в жилището на колела.
— Стъклената обувка ще й пореже крачето — промърмори Кира, която макар и полузаспала, разсъждаваше съвсем трезво.
— Няма — побързах да я успокоя. — Стъклото за направата на обувки се произвеждало по специална технология и било гладко и нечупливо.
— Ще ми купиш ли такива обувки?
— Съжалявам, миличка, но в наши дни специалното стъкло вече не се работи. Старите майстори са отнесли тайната в гроба. — В караваната беше задушно, а Кира се притискаше към мен и ми стана още по-горещо, ала бях готов да остана така цяла нощ. Не бях предполагал, че ще се чувствам толкова щастлив, задето държа дете на скута си. Навън Мати пееше, докато раздигаше масата и настроението ми още повече се повиши.
— Продължавай, продължавай — промълви Кира. Посочваше картината, на която Пепеляшка мие пода. Вече не беше боязливото момиченце, което се дължи за полата на майка си; изчезнало бе сърдитото хлапе, което в събота сутринта беше решило само да отиде на плажа. Сега Ки бе сънено дете, което доверчиво се беше отпуснало в прегръдката ми. — Няма да издържа дълго.
— Пишка ли ти се?
— Не — отвърна тя и високомерно ме изгледа. — Не се казва „пишкам“, а „юринирам“. Пък и вече бях до тоалетната. Но ако не стигнеш бързо до края на приказката, ще се успя.
— Вълшебните приказки не бива да се разказват бързо, злато.
— И все пак побързай.
— Дадено. — Обърнах страницата и видях картинка, изобразяваща как добрата Пепеляшка сърдечно маха за сбогом на проклетите си сестри, които отиват на бала, издокарани като за дискотека. — Веднага щом Пепеляшка се сбогувала с Тами Фай и Вана…
— Така ли се казват сестрите?
— Аз съм ги нарекъл с тези имена. Харесват ли ти?
— Ъ-хъ. — Тя се настани по-удобно и отново облегна глава на гърдите ми.
— Щом Пепеляшка се сбогувала с Тами Фай и Вана, в ъгъла на кухнята проблеснала ярка мълния, сетне се появила красива жена със сребърна рокля. Косата й била окичена с диаманти, които блестели като звезди.
21
Едуард Хопър (1882–1967) — прочут американски художник с характерен тематичен обсег, автор на картините „Нощни птици“, „Неделя рано сутрин“, „Бръснарница“ и др. — Б. пр.