Выбрать главу

Чакаха ме още около шестстотин и петдесет километра и не желаех да остана без гориво.

6.

Кацнах на Бърманк в два часа. Бях пътувал почти петнадесет часа. Насочих се към хангарите на „Корд Еъркрафт“, изключих двигателите и се наканих да слизам. Ревът на двигателите все още бучеше в ушите ми.

Стъпих на земята, където ме наобиколи огромна тълпа. Разпознах някои от тях — журналисти.

— Извинявам се, господа — казах аз и си запробивах път към хангара. — Оглушал съм от моторите. Не чувам какво ме питате.

И Бъз беше тук, ухилен до уши. Сграбчи ми ръката и я разтърси. Движеше устни, обаче изтървах първата част от изречението, после изведнъж слухът ми се върна.

— … установи нов рекорд от Източното до Западното крайбрежие.

Точно в момента това нямаше значение.

— Готова ли е колата?

— Чака пред входа — каза Бъз.

Един от журналистите си проби път напред.

— Мистър Корд — подвикна той, — вярно ли е, че извършихте този полет, за да видите Рина Марлоу, преди да умре?

Необходима му беше баня след погледа, който му отправих. Не му отговорих.

— Вярно ли е, че закупихте „Норман Пикчърс“, само за да получите контрол над договорите си с нея?

Стигнах до лимузината, но те продължаваха да ме отрупват с въпроси. Колата потегли. Полицай с мотор цепеше пред нас и ни проправяше път със сирената си. Набрахме скорост, когато движението пред нас намаля.

— Мъчно ми е за Рина, Джонас — подхвърли Бъз. — Не знаех, че е жена на баща ти.

— Откъде научи? — погледнах го аз.

— Пише във вестниците — отвърна той. — Студиото „Норман“ го обяви на вестниците, както и че си полетял насам, за да я видиш.

Свих устни. Ето какво представляваше филмовата индустрия. Бяха като таласъми, виснали над нечий гроб.

— Приготвил съм ти кафе и сандвичи, ако искаш.

Взех кафето. Черната гъста течност беше гореща и я усетих как прониква в мен. Извих се и погледнах през прозореца. Гърбът пак започваше да тръпне и да ме боли.

Чудех се дали ще мога да дочакам да вляза в болницата, преди да се вмъкна в тоалетната.

Клиниката „Колтън“ прилича повече на хотел, отколкото на болница. Разположена е високо на скалите на брега на Тихия океан, с изглед към океана. За да се стигне до нея, напускате крайбрежната магистрала и тръгвате по виеща се алея, а пред желязната порта стои пазач. Минавате покрай него, само след като покажете съответното разрешително.

Доктор Колтън не е обикновен калифорнийски лекар. Той е просто проницателен мъж, осъзнал необходимостта от наистина частна болница. Филмови звезди идваха тук за всичко, като се започне за раждане или да се лекуват от алкохолизъм до пластични операции и за съвземане след нервни кризи. Влезеха ли веднъж, зад оградата, можеха да дишат спокойно и да се отпуснат, защото никога никакъв репортер не проникваше вътре. Можеха да се чувстват сигурни, че за каквото и да бяха дошли, единственото, което щеше да се чуе навън, бе каквото самите те кажат.

Пазачът ни очакваше, защото започна да отваря портата в момента, когато забеляза полицая с мотора. Журналистите викаха подир нас и фотографите се опитваха да ни снимат. Един от тях дори успя да се покачи отстрани на колата и да мине с нас през портата. Тогава ненадейно се появи втори пазач и смъкна репортера.

— Не се предават, нали? — обърнах се към Бъз. Лицето му остана сериозно.

— Отсега нататък ще трябва да свикваш, Джонас. Всяко твое действие ще е новина.

Изгледах го.

— Глупости — възразих аз. — Така ще е само днес. Утре ще ме забравят.

Бъз поклати глава.

— Не си видял вестниците и не си слушал радио. Ти си национална фигура. Нещо в твоето поведение грабна въображението на хората. Радиостанциите съобщаваха за хода на полета ти през половин час. Утре „Екзаминър“ започва отпечатването на откъси от биографията ти. Никой не е грабвал така сърцата на хората от Линдберг3 насам.

— Кое те кара да смяташ така?

Той се усмихна.

— Днешните реклами по камионите, които разнасят „Екзаминър“. Налепени са с плакати с твоя портрет! „Четете биографията на загадъчния мъж от Холивуд — Джонас Корд. От Адела Роджърс Сейнт Джонс.“

вернуться

3

Чарлз Линдберг — американски пилот, осъществил първия директен полет от Ню Йорк до Париж през 1927 г.