Това беше драма, пред която експериментите на Корнилия Руис изглеждаха неинтересни и празни. Това беше положение, което изискваше действие от страна на приятелите. Но мястото, където се бе разиграла драмата беше толкова далече, че тяхната намеса беше невъзможна. Те с възхищение гледаха ефрейтора. Той беше толкова млад за такова приключение.
— Как ми се ще — каза злобно Дани — да бяхме сега в Тореон. Пайлън щеше да изготви план за действие. Много лошо е, че не можем да отидем там.
Големия Джо Портаджи стоеше буден, което показваше колко много го е очаровала историята за ефрейтора. Той отиде до щайгата и погледна вътре.
— Ти ще станеш генерал — каза той. И после: — Хей! Я гледайте! Това бебе мърда много особено!
Приятелите се струпаха около него. Спазмите бяха вече почнали. Малките крачета ритаха надолу, а след това се изпъваха. Ръчичките безпомощно се помъчиха да хванат нещо, после бебето се изви и потрепера.
— Доктор! — викна Дани. — Да викаме доктор! Но и той, и всички други знаеха, че няма смисъл да викат никого. Настъпващата смърт носи мантия, която никой не може да сбърка. Докато те гледаха, бебето се вцепени и борбата свърши. Устата му зина, Бебето беше мъртво. Дани кротко покри щайгата с одеялото. Ефрейторът стоеше съвсем изправен и се взираше пред себе си толкова поразен, че не можеше нито да говори, нито да мисли.
Джизъс Мария положи ръка на рамото му и го заведе до един стол.
— Ти си съвсем млад — каза той, — Ще имаш още много бебета.
Ефрейторът изохка:
— Та то е мъртво сега! И никога няма да стане генерал с колан и сабя!
В очите на приятелите имаше сълзи. В ъгъла кучетата отчаяно квичаха. Пирата беше заровил голямата си глава в козината на сеньор Алек Томпсън.
С мек глас, който звучеше почти като благословия, Пайлън каза:
— Сега ти сам трябва да убиеш този капитан. Ние ценим твоя благороден план за отмъщение, но той е вече остарял и ти трябва сам да отмъстиш. Стига да можем, ще ти помогнем и ние.
Ефрейторът обърна към Пайлън неразбиращ поглед.
— Да отмъстя? — попита той. — Да убия капитана? Какво говориш ти?
— Твоят план беше съвсем ясен — каза Пайлън. — Бебето щеше да порасне и да стане генерал; и след време то щеше да намери този капитан и да го убие в бавни мъки. Това беше добър план. Чакаш дълго време и след това нанасяш удара! Ние, твоите приятели, напълно го одобряваме.
Ефрейторът с изумление загледа Пайлън.
— Какво е пък това? — рече той. — Аз нямам нищо общо с този капитан. Той е капитан.
Приятелите пристъпиха напред. Пайлън изкрещя:
— Тогава защо е била цялата тази работа? Защо е трябвало бебето да става генерал?
Ефрейторът изглеждаше малко смутен.
— Ами че дълг на всеки баща е да иска за детето си нещо хубаво! Аз исках Мануел да е по-щастлив от мене.. — И това е всичко? — извика Дани.
— Вижте какво! — каза ефрейторът. — Моята жена беше хубава и не беше някаква курва. Тя беше добра жена и този капитан я взе. Той имаше малки пагони и малък колан, а сабята му беше само посребрена. Помислете си — каза ефрейторът и разпери ръце, — щом този капитан с малки пагони и малък колан може да ми вземе жената, какво би могъл да вземе един генерал с голям колан и златна сабя!
Настъпи дълго мълчание, през което Дани, Пайлън, Пабло, Джизъс Мария, Пирата и Големия Джо Портаджи размисляха над този възглед. И когато го премислиха, зачакаха Дани да се изкаже.
— Жалко е — каза Дани най-после, — че толкова малко родители вземат тъй присърце щастието на децата си. Сега на нас ни е мъчно повече от всякога, че бебето си отиде. Какъв ли щастлив живот го очакваше с баща като тебе!
Всички приятели тържествено кимаха с глави.
— Какво ще правиш сега? — попита Джизъс Мария, който пръв беше открил ефрейтора.
— Ще се върна в Мексико — каза ефрейторът. — По душа аз съм войник. Може би ако продължавам редовно да си смазвам пушката, някой ден аз самият ще стана офицер. Кой знае?
Шестимата приятели го погледнаха възхитени. Те бяха горди, че познават такъв човек.
11
КАК ПРИ НАЙ-НЕБЛАГОПРИЯТНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ЛЮБОВТА ОСЕНИ ГОЛЕМИЯ ДЖО ПОРТАДЖИ
За Големия Джо Портаджи да изпитва любов значеше да върши любов. Ето историята на една от неговите любови.
В Монтерей валеше; от високите борове целия ден капеше вода. Паисаносите от Тортила Флет не излизаха от домовете си и от всеки комин се дигаше на синкави стълбове пушек от накладени борови дървета, така че въздухът ухаеше на чисто и свежо.
В пет часа следобед дъждът спря за няколко минути и Големия Джо Портаджи, който беше прекарал по-голямата част от деня под една лодка на плажа, изскочи и тръгна нагоре към къщата на Дани. Беше премръзнал и изгладнял.