В третата битка стадионът се оживи и шумът гръмна в ложата на Бош и Агила, когато черен като катран бик (с изключение на дамгосаното бяло С на гърба му) връхлетя яростно отстрани на един от пикадорските коне. Огромната сила на животното изтласка подплатената висяща част от седлото до бедрото на ездача. Конникът замахна с копието с желязно острие към гърба на бика и отпусна тежестта си върху него. Ала това като че ли само доразяри животното. То събра нови сили и пак се втурна яростно към коня. Сблъсъкът ставаше само на девет метра от Бош, но все пак той вдигна бинокъла, за да го проследи от по-близо. Като на забавен кадър той видя драматичната развръзка, уловена в обхвата на бинокъла: конят се вдигна на задните си крака против волята на господаря си и пикадорът28 тупна в праха. Бикът продължи атаката си, рогата му прободоха подплатеното седло и конят се прекатури върху ездача.
Тълпата стана дори по-шумна и се разнесоха неистови викове, когато хора с бандерили29 нахлуха на арената и заразмахваха пелерини, за да отклонят вниманието на бика от падналите кон и ездач. Други помогнаха на пикадора да се изправи на крака и той закуцука към изхода. После отхвърли с рамене ръцете им, отказвайки по-нататъшна помощ. Зачервеното му от смущение лице лъщеше от пот, а виковете на публиката бяха подигравателни. С бинокъла Бош имаше чувството, че стои до него. Една възглавничка долетя от трибуните и отскочи от рамото на мъжа. Той не погледна нагоре, защото, ако го направеше, щеше да си изпроси още.
Бикът бе спечелил тълпата и в продължение на няколко минути те почтително аплодираха смъртта му. Сабята на един матадор проникна дълбоко във врата му, предните крака на животното се огънаха и огромното му тяло рухна. Един тореадор, който беше най-стар от всички участници, бързо настъпи към него с къса кама и я заби в основата на черепа му. Мигновена смърт след продължителното мъчение. Бош проследи как мъжът избърса острието в черната кожа на мъртвото животно и после, докато се отдалечаваше, прибра камата в ножницата на жилетката си.
На арената изкараха три впрегнати мулета, около рогата на бика омотаха въже и след като повлачиха трупа в кръг, той бе изтеглен навън. Бош видя как една червена роза падна отгоре и улучи мъртвото животно, докато то оставяше равна диря в мръсотията на арената.
Хари разгледа мъжа с камата. Като че ли нанасянето на смъртоносния удар беше единствената му роля във всяка борба. Не можеше да определи дали работата му бе проява на милосърдие или на допълнителна жестокост. Мъжът беше възрастен; черната му коса бе прошарена, а лицето му имаше уморен и безчувствен вид. От захабеното, червеникавокафяво каменно лице гледаха бездушни очи. Бош се сети за човека с трите сълзи на лицето — Арпис. Какво ли е било изражението му, когато е отнемал живота на Портър с гарота или когато е опирал пушката до лицето на Мур и е натискал спусъка?
— Бикът беше много смел и красив — отбеляза Агила. По време на първите три битки той само окачествяваше матадорите въз основа на уменията им като опитни или немарливи, добри или лоши.
— Сорильо сигурно много щеше да се гордее, ако беше тук — каза Бош.
Сорильо наистина не бе дошъл. Хари се усети, че постоянно проверява празната ложа, посочена му от Агила, ала тя си остана празна. След като вече оставаше само една борба, не изглеждаше вероятно човекът, отгледал биковете за днешната корида, да пристигне.
— Искаш ли да си вървим, Хари?
— Не. Искам да гледам.
— Добре тогава. Тази битка ще е най-хубавата и най-изкусната. Силвестри е най-добрият матадор в Мексикали. Още една бира?
— Да, аз ще я взема. Ти какво…
— Не. Това е мое задължение. Нещо като малка отплата.
— Както кажеш — съгласи се Бош.
— Заключи вратата.
Той го направи. Сетне погледна билета си, на който бяха написани имената на бикоборците. Кристобал Силвестри. Агила твърдеше, че той е най-изкусният и храбър матадор, когото е виждал. Тълпата възторжено изрева, когато бикът, друго огромно черно чудовище, връхлетя на арената, за да се изправи срещу убийците си. Тореадорите започнаха да го обикалят със зелени и сини наметала, разтварящи се като цветя. Бош беше поразен от ритуалите и пищността на коридите, даже и на блудкавите. Това със сигурност не беше спорт. Ала беше нещо друго. Проверка. Проверка на уменията и, да, на смелостта и решителността. Смяташе, че ако имаше възможност, често щеше да ходи на тази арена като зрител.
На вратата се почука и Бош стана, за да пусне Агила. Когато обаче отвори, отвън чакаха двама мъже. Единият му беше непознат. Другия го познаваше, но му бяха нужни няколко секунди да си спомни откъде. Това беше Грена, капитанът от следствения отдел. Доколкото можеше да види през двамата мъже, нямаше и помен от Агила.
29
Бандериля — вид късо копие с тесни знаменца, което се забива във врата или гърба на бика. — Б.пр.