— Сеньор Бош, може ли да влезем?
Хари се дръпна, но вътре влезе само Грена. Другият мъж се обърна с гръб към тях, сякаш за да пази входа. Грена затвори вратата и я заключи.
— Така няма да ни безпокоят, нали? — каза той, докато оглеждаше ложата. Нравеше го надълго и нашироко, като че ли тя бе голяма колкото баскетболно игрище и трябваше да бъде внимателно проучена, за да се твърди със сигурност, че вътре няма никой друг. — Имам навик да идвам за последната борба, сеньор Бош. Особено когато Силвестри е на арената, разбира се. Велик шампион. Надявам се да ви хареса.
Бош кимна и нехайно погледна към арената. Бикът все още си тичаше живо насам-натам, а тореадорите отбягваха атаките му и го чакаха да стане по-бавен.
— Ами Карлос Агила? Отиде ли си?
— За бира е. Но вие сигурно вече знаете това, капитане. Е, защо не ми кажете какво има?
— Какво „има“ ли? Къде?
— Питам ви какво искате, капитане. Какво правите тук?
— О, si, искате да гледате малкото ни зрелище и не желаете да ви притеснявам с бизнес. Да говорим по същество. Така се казваше, струва ми се.
— Да, и така става.
Последваха възгласи и двамата мъже погледнаха към арената. Силвестри беше излязъл и дебнеше бика. Носеше златистобял боен костюм и се движеше величествено, с изпънат гръб и наклонена надолу глава, като строго изучаваше противника си. Бикът все още беше бояк и се носеше из арената, а сините и жълти бандерили, проболи врата му, плющяха.
Бош пак насочи вниманието си към Грена. Капитанът беше облечен с черно яке от мека кожа, чийто десен маншет леко закриваше часовника „Ролекс“.
— Искам да зная с какво се занимавате, сеньор Бош. Не идвате заради коридата. Така че, защо сте тук? Казаха ми, че самоличността на сеньор Гутиерес-Льоса е била потвърдена. Защо оставате? Защо отнемате времето на Карлос Агила?
Бош не би му казал нищо, ала не желаеше да застрашава Агила. Накрая той щеше да си иде, но не и мексиканецът.
— Тръгвам си сутринта. Приключих работата си.
— Тогава би трябвало да си тръгнете тази вечер, а? Да заминете по-рано?
— Може би.
Грена кимна.
— Вижте, получих молба от някакъв лейтенант Паундс от лосанджелиската полиция. Той очаква с нетърпение завръщането ви. Помоли ме да ви го предам лично. Защо е всичко това?
Хари го погледна и поклати глава.
— Не зная. Трябва да го попитате.
Последва дълго мълчание, по време на което вниманието на Грена пак бе привлечено от арената. Бош също погледна натам точно навреме, за да види как Силвестри отклонява атакуващия бик покрай себе си с наметалото. Грена го съзерцава дълго време и после се усмихна така, както сигурно се беше засмял Тед Бънди30 на момичетата от университетското градче.
— Познавате ли изкуството на пелерината?
Бош не отвърна и двамата просто се взираха един в друг. Ехидна усмивка продължи да играе по тъмното лице на капитана.
— El arte de la muleta — каза най-сетне Грена. — То е заблудата. То е изкуството да оцелееш. Матадорът използва пелерината, за да измами смъртта, да я накара да отиде там, където той не е. Но трябва да е смел. Трябва да рискува живота си пред рогата на смъртта. Колкото по-близо е смъртта, толкова по-смел става той. Нито за миг не може да покаже страх. Никога не показвай страх. Да го направиш, значи да загубиш. Тоест да умреш. Такова е изкуството, приятелю.
Той кимна, а Бош просто продължи да го гледа. Грена се усмихна широко и се обърна към вратата. Отвори я, а отвън все още стоеше другият мъж. Когато пак се обърна, за да затвори, Грена погледна към Хари и каза:
— Приятно пътуване, детектив Хари Бош. Тази вечер, а?
Бош не отговори нищо и вратата се затвори. Той остана така за миг, ала виковете привлякоха вниманието му към коридата. Силвестри бе застанал на едното си коляно в средата на арената и бе подмамил бика да нападне. Той стоически остана закован на място, докато чудовището не връхлетя върху му. Тогава отмести пелерината от тялото си с плавно движение. Бикът профуча на сантиметри, а Силвестри бе невредим. Беше красиво и аплодисментите взривиха стадиона. Отключената врата на ложата се отвори и Агила влезе вътре.
— Какво искаше Грена?
Бош не отвърна. Той вдигна бинокъла и провери ложата на Сорильо. Папата го нямаше, но сега Грена бе там, вперил поглед в него със същата ехидна усмивка на устните си.
Силвестри повали бика с един-единствен удар на сабята; острието потъна дълбоко между плешките му и разряза сърцето. Моментална смърт. Бош погледна към мъжа с камата и му се стори, че забелязва сянка на разочарование по загрубялото му лице. Намесата му беше ненужна.