Приветствията за майсторски извършеното убийство от Силвестри бяха оглушителни. Те не намаляха, докато матадорът правеше обиколка около арената, вдигнал ръце, за да посрещне аплодисментите. Рози, възглавнички и женски обувки с високи токчета заваляха над арената. Бикоборецът сияеше сред хвалебствия. Шумът бе толкова силен, че мина доста време, преди Бош да усети, че пейджърът на колана му го викаше с пиукане.
Глава XXVIII
В девет часа свърнаха от булевард „Кристобал Колон“ по околовръстен път, който заобикаляше международното летище „Родолфо Санчес Табоада“. Пътят минаваше покрай няколко стари сглобяеми хангара и после край множество сравнително нови сгради. На една от тях висеше табела с надпис „Въздушни товари“. Грамадните врати на хангара на сградата бяха разтворени около метър и отвътре се процеждаше светлина. Това беше целта на пътуването им — склад, служещ за параван на Агенцията за борба с наркотиците. Бош сви в паркинга отпред и спря до няколко други коли. Забеляза, че повечето имаха калифорнийски номера.
Щом излезе от каприса, към него приближиха четирима типове от Агенцията с дълги сини непромокаеми якета. Той показа картата си и очевидно се оказа в списъка, след като един от тях се консултира с някакъв бележник.
— А ти? — обърна се мъжът с бележника към Агила.
— Той е с мен — каза Бош.
— Записан сте без партньор, детектив Бош. Сега изниква проблем.
— Сигурно съм забравил да съобщя, че ще си доведа гадже.
— Не е много смешно, детектив Бош.
— Разбира се, че не е. Той обаче ми е партньор и остава с мен.
Човекът с бележника имаше измъчен вид. Беше американец с яркочервен тен и почти напълно избеляла от слънцето коса. Изглежда, бе наблюдавал границата дълго време. Обърна се и погледна към хангара, сякаш се надяваше да получи инструкции как да се справи с положението. На гърба на непромокаемото му яке с големи жълти букви пишеше DEA31.
— Най-добре повикай Рамос — рече Бош. — Ако си тръгне партньорът ми, тръгвам си и аз. Тогава къде отива пълната сигурност на операцията? — Погледна към Агила, който стоеше сковано с тримата агенти, заобиколили го като биячи от нощен клуб на „Сънсет стрийт“, готови да го изхвърлят. После продължи: — Само помисли. Всеки, стигнал дотук, вече не бива да стои настрана. Иначе този някой остава извън кръга. Някъде там, без да знаеш нищо за него. Върви да питаш Рамос.
Мъжът с бележника пак се поколеба, сетне нареди всички да стоят кротко и извади радиостанция от якето си. Свърза се с някого, когото нарече оперативен шеф, и съобщи, че на паркинга е възникнал проблем. После известно време всички стояха мълчаливо. Бош погледна към Агила и му намигна, когато погледите им се срещнаха. След това забеляза Рамос и Корво (агентът от Лос Анжелис), които бързо се приближаваха към тях.
— Какви са тези лайнарщини, Бош? — нападна го Рамос, преди да е стигнал до колата. — Знаеш ли какво направи? Изложи на риск цялата операция, мамка му! Дадох изрични нар…
— Той ми е партньор по случая, Рамос. Знае каквото и аз знам. Работим заедно. Ако не участва, няма да участвам и аз. А щом си тръгнем, минавам границата и отивам в Лос Анжелис. За него не знам. Как ще се отрази това на теорията ти за тези, на които може да се вярва? — На светлината от хангара той виждаше пулсирането на една от вратните артерии на Рамос. — Разбираш ли, пуснеш ли го да си върви, ти му се доверяваш. А ако му вярваш, то спокойно можеш да му позволиш да остане.
— Майната ти, Бош.
Корво сложи ръка върху рамото на Рамос и пристъпи напред.
— Бош, ако той се издъни или пък тази операция се провали по какъвто и да е начин, ще се погрижа това да стане известно. Разбираш ли какво ти казвам? В Лос Анжелис ще научат, че ти си вкарал този тип.
Той направи знак на агентите оттатък колата и те се дръпнаха от Агила. Луната осветяваше лицето на Корво и Бош съзря белега, прорязващ брадата му от дясната страна. Запита се колко ли пъти тази вечер агентът щеше да разкаже историята за нападението с нож.
— И още нещо — подметна Рамос. — Той ще влезе незащитен. Разполагаме само с още една противокуршумна жилетка. Тя е за теб, Бош. Ако го гръмнат, ще тежи на твоята съвест.
— Дадено — съгласи се Бош. — Схващам. Каквото и да се обърка, контрата е у мен. Ясно. Аз също имам жилетка в багажника и той може да вземе вашата. Аз си харесвам моята.
— Съвещание в двадесет и два нула нула — обяви Рамос, докато се връщаше към хангара.