— Корво, имаме беглец. Един джип се отправя на югоизток.
— Засега ще трябва да го оставим. Там долу нещата отиват по дяволите и не мога да изпратя никого. Не се включвай в шибаната линия!
Джипът вече бе далеч извън обхвата на апарата. Бош бутна маската над лицето си и надникна през прозореца. Навън нямаше нищо. Само тъмнина. Джипът караше с угасени фарове. Сети се за хамбарите и обора, разположени близо до шосето. Ето къде отиваше беглецът.
— Рамос — каза Корво в радиостанцията. — Искаш ли прожектори?
Никакъв отговор.
— База едно?… База две, искате ли прожектори?
— … ктори ще ни бъдат от полза, но вие ще бъдете като миш… — обади се глас от База две. — По-добре не пускайте много светлини, докато не… правим тук.
— Прието. Рамос, чуваш ли ме?
Никой не отвърна. Скоро след това стрелбата приключи. Телохранителите на Папата оставиха оръжията, след като явно прецениха, че шансовете им за оцеляване при продължителна престрелка не са добри.
— Въздушен водач, пуснете сега светлините — обади се Рамос отдолу, а тонът му пак бе станал спокойно обмислен и уверен.
Тогава три силни лъча от корема на „Рис“ озариха земята. Мъже, сплели ръце на тила си, излизаха от бункера и се предаваха на гвардията. Бяха поне дванадесет. Бош видя един от хората на ТЕУЕ да извлича някакъв труп от бункера и да го оставя отвън.
— Опасността е ликвидирана — докладва Рамос. Корво направи знак с палеца си на пилота и те започнаха да се спускат. Докато слизаха надолу, Бош чувстваше как напрежението го напуска. След тридесет секунди вече бяха кацнали до единия от другите хеликоптери.
В двора пред бункера затворниците стояха на колене, докато някои от гвардейците пристягаха китките им с пластмасови белезници за еднократна употреба. Други трупаха на камара конфискуваното оръжие. Имаше два-три автомата „Узи“ и АК–47, ала преобладаваха пушките и M–16. Рамос стоеше заедно с гвардейския капитан, който бе вдигнал радиостанцията към ухото си.
Хари не забеляза познато лице сред пленниците. Той остави Агила и отиде при Рамос.
— Къде е Сорильо?
Агентът вдигна ръка, сякаш искаше да каже „не пречи“, и не отговори. Той гледаше към капитана. После дойде и Корво. Капитанът получаваше доклад по радиостанцията. След това той погледна Рамос и каза:
— Nada32.
— Добре, в „Инвайробрийд“ няма никакво развитие — съобщи им агентът. — Никой не е влизал или излизал от началото на операцията. Гвардията държи фабриката под наблюдение. — После Рамос забеляза Корво и каза с по-тих глас, предназначен само за него: — Имаме проблем. Загубихме един човек.
— Да, видяхме го — намеси се Бош. — Той беше в джипа и се отправи югоизточно от… — Млъкна, щом осъзна какво имаше предвид Рамос.
— Кого загубихме? — попита Корво.
— Кърт, един от ТЕУЕ. С това обаче проблемът не се изчерпва.
Бош се отдръпна от двамата мъже. Знаеше, че няма място в този разговор.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — попита Корво.
— Ела, ще ти покажа.
Двамата агенти заобиколиха хасиендата. Бош ги следваше на дискретно разстояние. По протежение на задната част на къщата минаваше закрита веранда. Рамос я прекоси до някаква отворена врата. Един агент от ТЕУЕ, чиято маска бе вдигната, за да разкрие нашареното му с кръв и пот лице, лежеше на пода около метър навътре от вратата. Изглежда, го бяха улучили четири куршума: два в горната част на гърдите точно над жилетката и два във врата. Всичките рани бяха пробивни и разположени съвсем нагъсто. Изпод тялото се стичаше кръв в образувалата се локва. Очите и устата на мъртвия агент бяха отворени. Бе умрял бързо.
Бош разбираше какъв е проблемът. Приятелска стрелба. Кърт е бил застрелян с един от автоматите 636. Раните бяха твърде големи, прекалено унищожителни и скупчени твърде близо една до друга, за да са причинени от оръжията, натрупани до пленниците.
— Изглежда, когато е чул стрелбата, той е изскочил тичешком от тази задна врата — обясняваше Рамос. — База две вече са били под кръстосан огън. Някой от тях трябва да е стрелял по вратата и е убил Кърт.
— Проклятие! — изкрещя Корво. После добави с по-тих тон: — Добре, Рамос, ела насам.
Те се прилепиха един към друг и този път Хари не можа да чуе какво си казаха, но не беше и нужно. Знаеше какво щяха да направят. Тук на карта бяха поставени кариери.
— Ясно — рече Рамос вече с нормален глас и се откъсна от колегата си.
— Хубаво — каза Корво. — Щом свършиш с това, искам да намериш сигурна линия и да се обадиш на лосанджелиската оперативна група. Ще ни трябват служители от „Информиране на обществеността“ тук на юг и там, за да се заемат със случая възможно най-бързо. Медиите ще пълзят, за да отразят всичко това. Отвсякъде.