— По дяволите! — прошепна той.
— Какво? — попита Агила също шепнешком.
— Нищо. Хайде.
Те тръгнаха пак, като първите двайсет и пет метра изминаха бързо, а после забавиха крачка и предпазливо и безшумно се приближиха към стълбата на изхода. Агила се премести до дясната стена и те излязоха под отвора едновременно, и двамата протегнали нагоре пистолети, а потта се стичаше в очите им.
От отвора над тях не идваше никаква светлина. Бош взе фенера от мексиканеца и насочи лъча към дупката. Видя непокритите наклонени греди на ниския таван на горното помещение. Никой не ги погледна отгоре. Никой не стреля по тях. Въобще, не се случи нищо. Хари се ослушваше за какъвто и да е звук, ала беше тихо. Кимна на Агила да го прикрива и прибра пистолета в кобура си. Започна да се изкачва по стълбата, като в едната си ръка държеше фенера.
Беше изплашен. Във Виетнам да напуснеш един от тунелите винаги означаваше край на страха. Беше като да се родиш отново; човек напускаше тъмнината, за да се спаси и да се озове в приятелски ръце. От мрака към синевата. Но не и сега. Този път беше обратното.
Когато стигна догоре, той пак завъртя лъча наоколо, преди да излезе през отвора, но не видя нищо. Сетне бавно подаде глава от дупката, като костенурка. Първото, което забеляза на светлината на фенера, бяха дървените стърготини, разпилени навсякъде по пода. Подаде се още малко и обхвана останалата част от обстановката. Беше нещо като хранилище. Имаше стоманени рафтове, покрити с триончета, кутии с шкурки, някои ръчни инструменти и дърводелски триони. Върху една група рафтове бяха натрупани дървени щифтове, като различните размери бяха на различни полици. Бош веднага си спомни за щифтовете, прикрепени към двойната тел, с която бяха убити Капс и Портър.
Сега вече се качи в помещението и направи знак на Агила, че е безопасно да го последва. После се приближи към вратата на хранилището. Тя беше отключена и водеше към огромен склад, от едната страна на който имаше редове машини и работни маси, а от другата беше струпан готовият продукт — недовършени мебели, маси, столове, скринове. Осветяваше се от една-единствена крушка, висяща от напречна носеща греда. Това беше нощното осветление. Тогава Агила се приближи откъм гърба му. Бош знаеше, че бяха в „Мекситек“.
В далечния край на склада имаше няколко двойни врати. Едните бяха отворени и те бързо тръгнаха натам. Озоваха се на товарна рампа от дясната страна на задната уличка, по която бе минал предната вечер. В дъното на паркинга имаше локва и Бош видя кални следи от гуми, водещи към уличката. Не се виждаше никой. Сорильо отдавна бе офейкал.
— Два тунела — промълви той, неспособен да прикрие унилия си тон.
— Два тунела — каза Корво. — Информаторът на Рамос ни прекара.
Бош и Агила седяха на столове от недообработен чам и гледаха как Корво крачи напред-назад. Той изглеждаше скапан — като ръководител на операция, изгубила двама човека, един хеликоптер и главната си цел. Бяха изминали почти два часа, откак минаха през тунела.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бош.
— Искам да кажа, че поверителният източник е трябвало да знае за втория тунел. Как така знае за единия, а за другия не? Той ни изпързаля. Той остави на Сорильо пътя за бягство. Ако знаех кой е, щях да го обвиня в съучастничество при убийството на федерален агент.
— А не знаеш ли?
— Рамос не сподели с мен това. Даже не намекна кой може да бъде.
Бош започна да диша малко по-леко.
— Не мога да повярвам, мамка му! — ругаеше Корво. — По-добре изобщо да не се връщам. С мен е свършено, приятелю. Свършено… Ти поне имаш убиеца на ченгета, Бош. А аз имам сандвич с лайна.
— Изпрати ли телекс? — попита Хари, за да смени темата.
— Вече е пристигнал. До всички участъци, до всички изпълнители на закона. Това обаче няма значение. Той отдавна е изчезнал. Вероятно ще отиде във вътрешността, ще покротува една годинка и после ще започне пак. Оттам, където е прекъснал. Може да е в Мичоакан33 или пък още по на юг.
— Може би е тръгнал на север — предположи Бош.
— В никакъв случай няма да се пробва да мине границата. Знае, че ако го пипнем оттатък, бял ден няма да види. Отишъл е на юг, където е в безопасност.
В завода имаше още няколко агенти с бележници, които съставяха списъци и претърсваха. Бяха открили машина, която издълбаваше краката на масите така, че да могат да се напълнят с контрабандни стоки, да се запушат отново и да се изпратят през граница. Преди това бяха намерили отвора на втория тунел и го бяха проследили до „Инвайробрийд“. Не бе имало никакви експлозиви на капака в пода и те излезли през него. Мястото било празно, с изключение на кучетата отвън. Бяха ги убили.