Бош също видя, че с малко късмет може бързо да приключи двата най-пресни случая. Ако успееше да установи самоличността на мъжа, намерен зад ресторанта, после тази информация можеше да го отведе до семейството, приятелите и колегите му, а по всяка вероятност и до мотива за убийството и може би до убиеца. Или ако успееше да открие къде е била намушканата жертва, преди да отиде на автобусната спирка, можеше да научи къде и как я е видял убиецът. Не беше сигурен с кой случай да се захване и реши да прочете внимателно и двете папки. Като се водеше обаче от теорията на вероятностите, взе решение първо да прегледа докладите за най-скорошното убийство. Трупът, намерен зад ресторанта, бе най-топлата следа.
От пръв поглед се набиваха в очи нещата, които докладът не съдържаше. Портър не беше взел окончателния вариант на протокола от аутопсията, затова Бош трябваше да разчита на сбитите сведения на следователя и на записките на Портър от аутопсията, в които пишеше само, че жертвата е била бита до смърт с „тъп предмет“ — полицейски термин, означаващ почти всичко.
Жертвата, приблизително петдесет и пет годишна, бе вписана като Хуан Доу №67. Номерът бе поставен, защото се предполагаше, че е латиноамериканец и бе шейсет и седмият неидентифициран такъв, намерен мъртъв в окръг Лос Анжелис през тази година. Не били открити никакви пари, портфейл или други принадлежности освен дрехите, произведени в Мексико. Единственият ключ към самоличността му бе татуировка в горната лява част на гърдите. Тя представляваше едноцветен контур на нещо като призрак. В папката бе приложена полароидна снимка. Бош я разгледа за няколко секунди и реши, че синьото пухче, приличащо на Каспар8, бе много старо. Мастилото беше избледняло и се бе замазало. Хуан Доу №67 си бе направил татуировката като младеж.
В доклада на Портър пишеше, че трупът е бил намерен в 1,44 сутринта на осемнадесети декември от полицай, който не бил на работа. Въпросният полицай, вписан само под номер на значката, отивал за ранна закуска или късна вечеря, когато при контейнера край кухненската врата на ресторантчето „Яйца за всички“ видял труп.
П/С № 1101 съвсем скоро бил съобщил код седем и паркирал зад мястото с цел да влезе вътре и да се нахрани. Жертвата била забелязана от източната страна на контейнера за смет. Тялото лежало по гръб; главата сочела на север, а краката на юг. Ясно се виждали тежки наранявания и П/С уведомил дежурния началник, че е нужно да бъде изпратен човек от отдел „Убийства“. П/С не видял други лица в близост до контейнера преди или след откриването на трупа.
Бош прелисти папката за сводка от тогавашния дежурен служител, ала такава нямаше. След това разгледа другите снимки. На тях се виждаше трупът на мястото, където е намерен, преди специалистите да го откарат в моргата. Забелязваше се, че черепът на жертвата е бил разцепен от яростен удар. Имаше още рани по лицето и засъхнала черна кръв по врата и по цялата тениска на мъжа, някога бяла. Ръцете лежаха разтворени от двете му страни. На увеличени фотографии само на ръцете Бош забеляза, че два от пръстите на дясната ръка са огънати назад със сложни фрактури — класически наранявания при самоотбрана. Освен раните впечатление правеха и грубите и покрити с белези ръце, чиито мускули изпъкваха. Бил е някакъв работник. Какво ли е правел в тясната уличка зад ресторанта в един часа сутринта?
Следваха свидетелски показания, взети от служители на „Яйца за всички“. Всички бяха мъже, което се стори погрешно на Бош, защото бе ял в това заведение няколко пъти рано сутринта и помнеше, че масите винаги се обслужваха от келнерки. Портър явно бе сметнал, че техните показания не са важни, и се бе концентрирал само върху кухненския персонал. Всички разпитани твърдяха, че не са виждали жертвата жива или мъртва.
Над едни от показанията Портър бе надраскал звездичка. Бяха на готвач, който казваше, че е дошъл на работа в един часа и е минал точно от източната страна на контейнера, за да влезе през кухненската врата. Не бил видял никакъв труп на земята, а бил сигурен, че щял да го види, ако го е имало. Това бе помогнало на Портър да постави часа на убийството в четирийсет и пет минутния интервал между идването на готвача и това на полицая, намерил трупа.