Съкращението „еМе“ обозначаваше мексиканската мафия — латиноамериканска банда, контролираща затворниците в повечето мексикански и калифорнийски затвори. Бош знаеше малко за тях и бе имал само няколко случая, свързани с нейни членове. Известно му беше, че строго се поддържаше предаността към групировката. Нарушенията се наказваха със смърт.
— Откъде знаеш всичко това? — попита той.
— От информатори, докладвали в продължение на години. От онези, които оживяваха, за да го направят. Разполагаме с цяла биография на нашия приятел, Папата. Дори зная, че в кабинета му в ранчото има картина на Елвис, нарисувана върху кадифе.
— Кварталът му имал ли е знак?
— Какво значи знак?
— Символ.
— Дяволът. С ореол.
Бош гаврътна бирата си и огледа бара. Видя един окръжен заместник-прокурор, за който знаеше, че е част от екип, подпечатващ набързо документи за разследване на престрелки с участието на полицаи. Той седеше на масата си сам с едно мартини. Позна и някои от ченгетата, които се бяха струпали по другите маси. Всички те пушеха — истински динозаври. Хари искаше да си тръгне, да отиде някъде, където ще може да осмисли тази информация. Дяволът с ореол. Това бе татуирано на рамото на Мур. Той бе дошъл от квартала на Сорильо. Почувства как адреналинът му се покачи.
— Как ще се намеря с Рамос?
— Той ще дойде при теб. Къде ще отседнеш?
— Не зная.
— Отседни в „Де Анса“ в Калексико. От нашата страна на границата е по-безопасно. И обстановката ще е по-добра за теб.
— Добре. Ще бъда там.
— Другият проблем е, че не можеш да преминеш границата с оръжие. Искам да кажа, съвсем лесно е да се направи. Размахваш значката си на пункта и никой няма да проверява багажника ти. Но ако нещо се случи оттатък, първото, което ще бъде проверено, е дали си оставил пистолета си в полицейския участък в Калексико. — Той кимна многозначително на Бош. — В участъка в Калексико имат сейф за оръжия, където прибират пистолетите на преминаващите границата полицаи. Те си водят дневник, а ти получаваш разписка. Професионално съдействие. Така че регистрирай едно оръжие. Не преминавай с него оттатък с мисълта, че можеш да кажеш, че си го оставил у дома. Регистрирай го там. Нека бъде вписано в дневника. После няма да имаш проблеми. Comprende?11 Все едно пистолетът ти има алиби, ако нещо се случи.
Бош кимна. Разбираше какво има предвид Корво. Агентът извади портфейла си и даде на Хари визитна картичка.
— Обаждай се по всяко време, а ако не съм в службата, ще ме открият. Само кажи на телефонистката, че си ти. Ще оставя името ти и ще предупредя да те свържат с мен веднага.
Интонацията на Корво се бе променила. Той говореше по-бързо. Бош предположи, че това се дължи на вълнението му от получената информация за „Инвайробрийд“. Агентът нямаше търпение да се заеме с това. Хари го разгледа в огледалото. Сега белегът на бузата му изглеждаше по-тъмен, сякаш цветът му се бе променил заедно с настроението. Корво срещна погледа му в огледалото.
— Нападение с нож — обясни той, като прокара пръст по белега. — В Сихуатенехо. Работех под прикритие по един случай. Носех патлака в ботуша си. Негодникът ме резна тук, преди да го достигна. Болниците им там не струват пет пари. Лошо си свършиха работата и накрая ми остана това. Не бих могъл вече да работя под прикритие. Прекалено лесно могат да ме познаят.
Бош усети, че той обичаше да разказва историята. Беше изпълнен с гордост, докато говореше. Вероятно това е било единственият път, когато краят му е бил близо. Бош знаеше какъв въпрос очакваше Корво. Въпреки това му го зададе.
— Ами онзи, който те беляза? Какво получи той?
— Погребение на държавни разноски. Проснах го, щом докопах патлака си.
Корво бе намерил начин да придаде на убийството на мъжа извадил нож срещу пистолет, героичен оттенък. Поне за самия себе си. Вероятно разказваше историята често, всеки път, когато усетеше, че някой непознат гледа белега му. Бош кимна почтително, смъкна се от стола и остави пари на барплота.
— Помни уговорката ни. Не нападайте Сорильо без мен. Непременно го кажи на Рамос.
— А, уговорихме се — съгласи се Корво. — Не гарантирам обаче, че това ще стане, докато си там. Няма да прибързваме с нищо. Освен това загубихме Сорильо. Сигурен съм, че е временно.