Хари бе отгледан в редица приюти и домове на чужди хора, след като властите поеха попечителството над него от майка му. В спалните помещения на „Макларън“ и „Сан Фернандо“ или в другите зали го утешаваха редовните посещения на майка му, които прекъсваха единствено когато тя бе в затвора. Беше му обещала, че не могат да го изпратят в чужд дом без съгласието й. Имала добър адвокат и се мъчела да го върне при себе си.
Когато надзирателката в „Макларън“ му съобщи, че посещенията са приключили, тъй като майка му е починала, той прие новината необичайно спокойно за едно единайсетгодишно момче. Външно не показа нищо. Кимна, че е разбрал, и после се отдалечи. Ала същия ден в часа по плуване той се гмурна до дъното в дълбокия участък и крещя толкова силно и толкова дълго, че беше сигурен, че виковете се чуват и на повърхността и ще привлекат вниманието на спасителя. След всяко поемане на въздух, той се гмурваше обратно. Крещя и плака, докато го обзе такова изтощение, че можеше само да се прилепи към стълбичката на басейна, чиито студени стоманени перила бяха ръцете, които го успокоиха. Щеше му се някак си да е бил там. Това бе всичко. Щеше му се някак си да я бе предпазил.
След това му лепнаха етикет ГЗО. Годен за осиновяване. Започнаха да го прехвърлят в редица чужди домове, където го караха да се чувства като на процес. Щом очакванията не се оправдаеха, процесът се преместваше в следващия дом и при следващата двойка съдии. Веднъж го върнаха в „Макларън“ заради навика му да яде с отворена уста. А друг път, преди да го изпратят в един дом във Вали, „подбираните“, както ги наричаха „годните за осиновяване“, заведоха Хари и още няколко тринадесетгодишни на игрището, за да си подхвърлят бейзболна топка. Избраха Хари. Скоро той разбра, че това не бе, защото олицетворяваше чистите момчешки ценности. Причината беше, че мъжът търсеше левак. Планът му бе да тренира питчър13 и леваците се котираха по-високо. След два месеца всекидневни тренировки, уроци по хвърляне и теоретични лекции върху стратегиите за хвърляне Хари избяга от дома. Това стана шест седмици, преди ченгетата да го приберат от булевард „Холивуд“. Изпратиха го обратно в „Макларън“, за да чака следващата двойка „подбирачи“. Когато „подбирачите“ влизаха в спалното, винаги трябваше да се държиш порядъчно и да се усмихваш.
Той започна издирването на баща си от общинския архив. В акта за раждане на Йеронимус Бош от хиляда деветстотин и петдесета година от болницата „Куин ъв Ейнджълс“ като майка бе записана Марджъри Филипс Луи, а името на баща му бе неговото собствено — Йеронимус Бош. Но, разбира се, Хари знаеше, че това не бе вярно. Майка му веднъж каза, че носи името на художник, от чиито творби се възхищава. Според нея картините на твореца отпреди петстотин години били чудесни изображения на днешния Лос Анжелис: един кошмарен пейзаж с хищници и жертви. Беше обещала да му каже истинското име на баща му, когато дойдеше подходящият момент. Намериха я обаче мъртва в една задна уличка край булевард „Холивуд“, преди да е дошъл моментът.
Хари нае адвокат, чрез който подаде молба пред гражданския съд да му бъде позволено да прегледа собственото си досие за попечителство. Искането бе уважено и Бош прекара няколко дни в сградата на общинския архив. Обемистата документация, която му дадоха, отбелязваше хронологически неуспешните опити на майка му да го вземе под свое попечителство. Това ободри духа на Бош, ала името на баща му не фигурираше в нито една от папките. Озова се в задънена улица, но си записа името на адвоката, картотекирал всичките документи по предявения иск на майка му. Дж. Майкъл Холър. Докато го записваше, Бош осъзна, че името му е познато. Майки Холър бе един от главните лосанджелиски адвокати в наказателния съд. Беше оправдал едно от момичетата Менсън. В края на петдесетте бе спечелил оправдателна присъда за така наречения „пътен разбойник“ — полицай, патрулиращ по главните пътища, обвинен в изнасилване на седем жени, които спрял за превишена скорост на усамотени участъци от „Голдън стейт“. Какво правеше Дж. Майкъл Холър в дело за попечителство над дете?
Само с едното предчувствие Бош отиде в сградата на наказателния съд и поиска от архива всичките дела на майка си. Докато ги проучваше, той откри, че освен в битката за попечителство Холър бе представял Марджъри Ф. Луи още при шест ареста за скитничество в периода 1948 — 1961. Това бе точно по времето, когато Холър е бил главен адвокат по гражданските дела.
Тогава вече Хари придоби вътрешна увереност.