спасил с песен слязъл за нея в Ада, опитвали с музика
жена си от но въпреки това я да пречупят
смъртта. загубил. своите врагове.
Не е ли ясно, че всяка идея, всяко постижение на духа може да се използва с противоположни намерения?
Чрез Кейт аз получих невероятен дар от Орфей, ала какво би сторил на мое място някой друг? Наивно е да разчитам, че всички, които се сдобият с подобен дар, ще проявят висок морал и сами ще ограничат желанията си заради доброто на другите.
Въпрос на време е някой да се опита да получи пълен контрол над умовете и душите. Какво ще поиска да постигне със способността за свръхясно мислене един талантлив и могъщ злодей? Дали утрешният свят няма да стане много по-непредвидим, ако музиката, възкръснала след толкова векове, се превърне в световен хит?
Кейт мисли, че повечето хора биха я възприели като своеобразен наркотик, ала опасността идва от онези, чиито мисловни способности ще се усилят многократно. Но как може да се определи кои ще бъдат те? Музиката очевидно не е повлияла на двамата професори така, както на мен. Какво ли е нужно за по-дълбокото й възприемане?
За Одисей лирата Песните на Музиката е само
на Орфей е била сирените не могат основата. Всичко
страшно оръжие, да се мерят с тези оттам нагоре
гласи древният на Орфей, казва зависи от словото,
ръкопис. Добрев. казва Кейт.
Какво е пеел на своите слушатели великият поет? Онези химни, за които Добре каза, че превъзхождат химните на Омир със своята доброта и поетична сила? Дали някой днес би могъл да ги преведе обратно на оригиналния език? Щом само музиката на Орфей ме промени така, какво ще стане, ако чуя и думите?
Чакай, чакай, а каква цена ще се наложи да заплатя, ако се излъжа да угодя на това свое недообмислено желание? Защо се сещам за любимия си лимерик[16], в който се описва как една млада дама решила да се впусне в опасно приключение?
Млада дама в Каджурахо[17]
С тигър на езда отпраха.
Върнаха се от ездата:
той - с усмивка на устата,
тя - на тигъра в стомаха.
Има приключения, които те унищожават или променят завинаги. Искам ли да бъда някой друг? Имам ли право да въвличам в пътуване с неизвестен край цялото човечество или дори само най-добрата и интелигентната част от него?
Някои знания е по-добре да останат скрити, каза ми в края срещата ни в Брадфорд Ди. Сега си давам сметка колко е бил прав. Не бива да му разкривам това, което сега знаем само аз и Кейт. Може да реши, че е негов дълг да съобщи какво е научил, и тогава... Само че как да укрия от него, че зная повече, отколкото му казвам?
Той ме улеснява, като продължава да ме разпитва, без да обръща внимание на паузата, която направих. А дали наистина е имало някаква пауза? Дали проблясъците на свръхяснота не са също тъй кратки, както проблясъците на светкавица?
- Какво възнамеряваш да правиш, Джон? Предполагам, че ще се върнеш към старите книги и мъртвите езици.
- Едва ли, сър. Този път смятам да се отдам на музиката.
Той видимо се напряга. Нехайно подхвърлям:
- Вашите разбивачи на кодове успяха ли да се справят с някой от пергаментите, които ви изпратих?
- Не. Защо питаш?
Аз не отговарям. В очите му се загнездва тревога.
- Да не би да искаш да кажеш, че в тази история за психотропното оръжие на траките има нещо вярно?
- Не, сър, поне доколкото мога да съдя по оскъдните късчета информация, които успях да събера оттук-оттам. Мисля, че никой не е успял и няма да успее да извлече от тези ръкописи описание на някакво оръжие. Затова пък разбрах, че траките са открили много изтънчен начин да надделеят в информационната война, която враговете им започнали срещу тях. Нуждаели се само от малко време. Около две хилядолетия и половина.
Ди присвива очи.
- Говориш с недомлъвки, Джон.
Недоумението му само по себе си е по-добро от всякаква награда. Аз се подготвям за дълго обяснение: