- Твоята прекомерна интелигентност те подвежда да виждаш в езотеричния въпрос логическа задача - отвръща той. - Само че в него има нещо повече от логика. Тракийският капан е метафоричен ключ. Смисълът му е, че ако си се устремил с цялото си сърце към Храма, Истината или Бога - както ти избереш да го наричаш, - никой не може да ти попречи да стигнеш там, дори лъжливият учител. Проблемът на нашата цивилизация е в това, че от двадесет и пет века тя дава все един и същ погрешен отговор. Ние се подчиняваме само на ума, докато най-важните решения следва да идват от сърцето. Ум без сърце е тъп и късоглед, сърце без ум е дяволски жестоко.
Не знам защо, ала се чувствам като смъмрен ученик.
- Въпросът не е там да подлъжеш другите да вярват, че ти си най-умният или най-важният, защото това е твърде недостойна цел - продължава Лозан. - Джон, ние тук, на Балканите, сме като коралите в един атол. Можеш ли да кажеш кои корали са най-важни: тези най-отдолу, ония по средата или другите, които са непосредствено под повърхността на водата?
Аз свивам рамене, защото отговорът е прекалено очевиден.
- Точно така, не можеш, защото всички са еднакво важни. Премахнеш ли един слой, разрушаваш целия атол. Само че повечето хора не го разбират.
Метафората с коралите е великолепна, ала не ми върши работа. Опитвам да провокирам Лозан към някое по-крайно изказване, което лесно да мога да проверя.
- Струва ми се, че не си привърженик на прабългарската хипотеза.
- Джон, ти всъщност искаш да ми съобщиш, че казаното от мен те наранява, но не знаеш как да ми го поднесеш по-деликатно. Не е лесно да прозреш, че народ, който е допринесъл толкова за европейската култура, дължи славата си на присвояването на чужди богове и заслуги.
Лицето ми сигурно е отразило част от мисловния процес, защото той се усмихва малко тъжно.
- Предполагам, че е най-добре да се увериш сам. Ако хванеш магистралата от Солун за Атина, за два часа ще стигнеш до Термопилите. Според Херодот това е една опасна теснина между отвесната скала и бушуващото море, където се е разразила най-известната битка в древността. Но Тукидид - най-достоверният гръцки историк - изобщо не споменава за подобна битка. Огледай добре легендарната теснина. После поеми към Делфи и провери дали в музея ще намериш макар и един ред за Орфей или траките. И накрая направи справка в... ммм... Почакай малко.
Показалецът му отново закълвава клавишите като несръчна птичка и той вдига телефона към ухото си.
- Петре, извинявай, пак съм аз. Кой от древните беше писал, че фокиецът Филомел е завзел храма в Делфи и е избил жреческия род Тракиди, които му се противопоставили? ... Добре. Благодаря.
Пуска телефона в джоба на панталона и ме изглежда победоносно.
- Диодор Сицилийски, шестнадесета книга. Довечера ще мога да ти кажа и точното място. Между другото, Атанас е специалист по прабългарите. Траките са втората му любов.
6
Интерлюдия
Някъде в Европа
До Брат С. М.
Суверенен Върховен Командир
Брате,
Научих, че в Института, където работя, са дошли за превод копия от документи с хилядолетна давност. Подателят е неизвестен, но очевидно е поискал строга конфиденциалност, защото са взети необичайни мерки за ограничаване на достъпа до информация.
Установих, че са пристигнали три текста с древноегипетски пиктограми, два от които вече са частично преведени. Очаква се техният превод и верифицирането му да приключат утре.
Преведеното дотук и включването на езотерични символи и ключове, използвани от първите орфици, подсказват, че третият текст е свързан с мистичното изкуство и знания на Орфей. За съжаление, въпросният трети текст вероятно е кодиран, тъй като буквалният му превод представлява безсмислен набор от ограничен брой повтарящи се в различни комбинации думи. Старанието да се скрие смисълът от непосветените говори, че според неизвестния автор кодираният текст съдържа изключително важна информация.
Моите възможности да допринеса за мисията на Братството се изчерпват с надеждата, че до края на седмицата ще успея да ви изпратя пълния превод на първите два текста както и изображения на оригиналите. Вашите несъмнено са по-големи.
Брат М. Т.
7
Вървейки към къщи, се чудя дали мога да открия в „Гугъл" съчиненията на Лаерций. „Можеш" - отвръща ми след малко търсачката и ми предлага да си ги сваля безплатно. Тъй като подозирам, че ще трябва да преровя целия текст, изтеглям и десетте книги на „Животът на философите".