Чарлз реши да опита вътрешната врата. В началото не поддаде, но когато я натисна по-силно, се разтвори навътре. Чарлз веднага разбра защо беше с изолация. Като че ли това беше вратата за самия ад. Комбинацията от воня и шум беше неописуема.
Чарлз влезе в огромна зала с височината на двуетажна сграда, лошо осветена и почти изцяло запълнена от редица огромни апарати, прилични на тенджери под налягане. Наоколо в зашеметяваща плетеница се издигаха и кръстосваха метални и въжени стълби. Големи, шумни конвейерни ленти докарваха купища каучукови и винилни отпадъци, примесени с какви ли не други останки от сметищата. Първите хора, които Чарлз видя, бяха двама запотени мъже в тениски без ръкави и нацапани като на миньори лица, които сортираха стъклени, дървени предмети и празни консервни кутии, от пластмасите.
— Има ли управител тук? — изкрещя Чарлз, опитвайки се да надвие грохота.
Единият от мъжете вдигна поглед за секунда, показа със знаци, че не чува и продължи работата си. Очевидно конвейерната лента не спираше движението си и те трябваше да се съобразяват със скоростта й. В края на лентата имаше голям кош, който при напълването си се издигаше, наместваше се над някой от котлите под налягане и изпразваше в него съдържанието си от пластмасови отпадъци. На един от проходите Чарлз вида трети мъж, който с голям, приличен на ятаган нож разпори две торби с химикали, едната черна, а другата бяла. С видимо усилие, той изпрати съдържанието им в пещите и се скри в облак от прах. За момент човекът изчезна от поглед. Когато се появи отново, вече беше затворил капака и задействал парата, което запрати в залата нова вълна от дим, миризма и грохот.
Чарлз не успя да привлече вниманието на никого, но и никой не му каза да си отиде. Храбро, той заобиколи конвейерните ленти, като не откъсваше очите си от пода, отрупан с разпилени боклуци, петна от масло и грес. Мина край една стена от пресована сгурия, която предпазваше автоматизираните механизми за подаване на автомобилни гуми, които трябваше да се претопяват. Точно оттук произлизаше миризмата, която Чарлз беше свързал с фабриката. Тук, отблизо, тя беше значително по-мощна. Точно зад стената, Чарлз видя голяма метална клетка, заключена със здрав катинар. Явно беше склад, защото се виждаха рафтове с резервни части, инструменти и контейнери с промишлени химикали. Стените бяха от същия материал, от който беше издигната външната ограда. Чарлз се хвана за мрежата и се доближи плътно, за да разгледа етикетите на контейнерите. Това, което търсеше, се оказа точно срещу него. Две кръгли метални кутии с надписи „Бензол“ по стените. Също и познатите знаци, предупреждаващи за отровно съдържание, кръстосани кости и череп. Чарлз беше обзет от нова вълна на ярост.
Една ръка го сграбчи за рамото и той се обърна бързо, долепяйки гръб до мрежата.
— С какво мога да ви помогна? — извика огромният мъж, като се мъчеше да надвика оглушителния шум от машините. Но в момента, в който проговори, над един от вакуумните съдове се разнесе писък, сигнализиращ края на работния цикъл, и това направи по-нататъшния разговор невъзможен. Капакът се отвори с трясък и избълва огромно количество черна, полутечна, деполимеризирана пластмаса. Горещата течност се изля в охладителни вани, от които мигом се издигнаха облаци киселинни пари.
Чарлз погледна мъжа пред себе си. Беше с цяла глава по-висок. Изпотеното му лице беше толкова подпухнало, че очите му прозираха само като тесни процепи. Беше облечен като другите мъже в залата, фланелката му беше опъната върху „бирен“ корем с внушителни размери. Мъжът придържаше количка за смет и Чарлз забеляза, че масивните му мускули бяха професионално татуирани с танцьорки на хула. На гърба на лявата му ръка имаше свастика, която той явно си беше татуирал сам.
Веднага след като шума спадна до нормалното си оглушително ниво, работникът направи нов опит:
— Химикалите ли проверявате? — Той трябваше да крещи.
Чарлз кимна.
— Мисля, че имаме нужда от още сажди — извика мъжът.
Чарлз разбра, че го взе за един от персонала.
— А бензол? — изкрещя на свой ред Чарлз.
— Имаме много бензол. Носят го в кутии по сто галона4.
— Какво правите с него, след като го използвате?
— Имате предвид „изтощения“ бензол? Елате, ще ви покажа.