— Той отклони да чуе всяка покана, Ваша чест.
— Много добре. – Съдията събра останалите листове, пое си дълбоко дъх и огледа малката, празна съдебна зала. Върна очилата на носа си и се наведе над документите. – Този съд установи… – започна той.
Констанс Грийн се изправи на крака с внезапно почервеняло лице. За първи път тя изглеждаше като че изпитва емоция; всъщност, на Фелдър му се видя ядосана.
— Като се замислих, реших че ще говоря – каза тя; гласът й внезапно придоби острота – Може ли, Ваша чест?
Съдията се облегна и скръсти ръце.
— Ще позволя едно изречение.
— Аз наистина съм родена на Уотър стрийт през седемдесета година – 1870. Ще намерите всичко, което ви трябва в градските архиви на Сентрал стрийт и други – в Нюйоркската обществена библиотека. За мен; за сестра ми Мари, която беше изпратена в мисията „Файв пойнтс“[29] и по-късно убита от сериен убиец; за брат ми, Джоузеф; за родителите ми, които умряха от туберкулоза. Има достатъчно количество информация. Знам го, защото аз лично съм виждала архивите.
Над стаята надвисна тишина. Най-после съдията каза:
— Благодаря, госпожо Грийн. Можете да седнете.
Тя седна.
Съдията прочисти гърлото си.
— Съдът намира госпожа Констанс Грийн, възраст – неизвестна, адрес – неизвестен, за невменяема и представляваща несъмнена опасност за себе си и останалите. По тази причина нареждаме госпожа Констанс Грийн да бъде принудително задържана в „Бедфорд Хилс“ за съответно наблюдение и лечение. Срокът на това задържане е неопределен.
Той удари с чукчето.
— Съдът се разпуска.
Фелдър се изправи, чувствайки се странно обезсърчен. Хвърли поглед към непознатата жена, която бе станала отново и сега от двете й страни стояха двама мускулести гардове. Изправена между тях, тя изглеждаше дребна и едва ли не чуплива. Цветът се бе дръпнал от лицето й, което отново бе станало безизразно. Тя знаеше какво се бе случило току-що – трябваше да знае – и все пак не показваше и най-лек намек за емоция.
Фелдър се обърна и побърза да излезе от съдебната зала.
55.
Салфър, Луизиана
Наетият буик избръмча по лъскавия бетон на междущатско шосе 10. Хейуърд бе включила круиз контрола на сто и двайсет километра в час, въпреки че Пендъргаст промърмори, че със сто двайсет и шест биха пристигнали в града седем минути по-рано.
Този ден вече бяха изминали триста и шейсет километра с буика и тя забеляза, че агентът е станал необичайно раздразнителен. Той не криеше, че не харесва буика и бе предложил повече от веднъж да го сменят с Ролс ройса – предното стъкло, на който бе току-що заменено, – но Хейуърд бе отказала да влезе в него. Не можеше да си представи да води ефективно разследване, докато се разкарва наоколо с Ролса, и се питаше защо Пендъргаст използваше такъв претенциозен автомобил за работа. Да шофира спортната кола на съпругата му беше достатъчно лошо; след двайсет и четири часа на волана Хейуърд я бе върнала в гаража и бе настояла да наемат някое не чак толкова интересно, но определено по-анонимно превозно средство.
Пендъргаст изглеждаше явно раздразнен, че първите две имена от списъка на Мери Ан Роблет не доведоха до нищо: единият бе отдавна умрял, другият излезе невменяем, и отгоре на това в болница, на животоподдържащи системи. Сега бяха на път към третия и последен. Денисън Филипс IV, бивш генерален съветник на „Лонджитюд“, пенсиониран и живеещ спокоен живот на Бонви драйв в района на кънтри клуба „Бейю Глейд“ на Салфър. Името и адресът вече бяха създали представа в главата на Хейуърд за член на определено малобройно общество на южняшка аристокрация: надут, самомнителен, алкохолик, лукав и преди всичко неотзивчив. От дните й в Луизианското полицейско управление познаваше този тип хора много добре.
Тя видя знака за отклонението към Салфър и намали, преминавайки в дясното платно.
— Доволен съм, че се сдобихме с досие на нашия господин Филипс – каза Пендъргаст.
— Излезе чист.
— Наистина – дойде резкият отговор. – Имам предвид досието на господин Денисън Филипс V.
— Синът му? Искате да кажете онзи, осъден за наркотици?
— Доста сериозно е: притежание на повече от пет грама кокаин с цел продажба. Забелязах също така в досието, че е кандидатствал право в Университета на Луизиана.
— Аха. Бих искала да го видя как ще влезе в правното училище с това досие. Няма как да станеш адвокат с углавно престъпление.