Пендъргаст кимна.
— Джъдсън.
— Да, така се казваше. Явно в семейството всички са били лекари.
— Така е. Бащата на Хелън беше лекар – каза Пендъргаст.
— Не съм изненадана.
— Говорила ли ви е някога за Одюбон?
— Художника? Не, никога. Странно, че го споменавате.
— Защо, по-точно?
— Защото по някакъв начин това ми напомня за единствения път, когато я хванах занемяла.
Пендъргаст се приведе леко напред в стола си.
— Моля ви, разкажете ми.
— Бяхме в Суматра. Беше минало цунами и пораженията бяха огромни.
Пендъргаст кимна.
— Спомням си това пътуване. Бяхме женени едва от няколко месеца по онова време.
— Беше страшен хаос; всички работехме до пълна изнемога. Една нощ се върнах в палатката, която делях с Хелън и още една доброволка. Хелън беше там сама, седнала на стола. Дремеше с отворена в скута книга, показваща картина на птица. Не исках да я будя, затова внимателно измъкнах книгата. Тя се събуди веднага, дръпна я от мен и я затвори. Беше много смутена. После изглежда се съвзе, опита се да го обърне на смях и каза, че съм я стреснала.
— Каква беше птицата?
— Малка птица, доста пъстра. Имаше необичайно име… – Тя спря, опитвайки се да си спомни. – Нещо, свързано с името на един щат.
Пендъргаст помисли известно време.
— Вирджиния рейл?
— Не, това бих си го спомнила.
— Калифорния Тоухи?
— Не. Птицата беше в зелено и жълто.
Настъпи дълга тишина.
— Папагал Каролина[21]? – попита най-накрая Пендъргаст.
— Точно така! Знам, че беше странно. Спомням си, казах тогава, че не съм знаела, че в Америка има каквито и да било папагали. Но тя отбегна въпроса и с това се приключи.
— Разбирам. Благодаря ви, госпожо Кендъл. – Пендъргаст остана да седи неподвижно, но след малко се изправи и подаде ръка. – Благодаря за помощта.
— Бих се радвала да получа екземпляр от биографията. Обичах много Хелън.
Пендъргаст направи лек поклон.
— Ще получите веднага, след като бъде публикувана. – Той се обърна, взе асансьора за надолу в пълно мълчание, а мислите му бяха далече, далече оттук.
18.
Пендъргаст пожела лека нощ на Морис, вземайки остатъците от бутилката „Романе-Конти“ 1964, която беше отворил на вечеря, и тръгна по отекващия централен коридор на имението „Пенумбра“ към библиотеката. Северно от Мексиканския залив се бе разразила буря и вятърът стенеше около къщата, блъскаше капаците на прозорците и извиваше голите клони на околните дървета. Дъждът шибаше в стъклата и тежки, набъбнали облаци закриваха пълната луна.
Той се приближи до остъкления библиотечен шкаф, в който стояха най-ценните семейни книги: второ издание на първата Шекспирова книга в голям формат; двутомния Речник на Джонсън от 1755-та година; копие от шестнайсети век на „Пребогатия живот на граф дьо Бери“ с оригиналните цветни илюстрации от Лимбург. На четирите тома от голямоформатното издание на Одюбон „Птиците на Америка“ бе отделено специално място в отделно чекмедже в основата на шкафа.
Като надяна чифт бели памучни ръкавици, той извади четирите огромни книги и ги сложи една до друга върху масата в центъра на библиотеката. Всяка беше с размер почти 0.90 х 1.20 м. Обърна се към първата и я отвори с изключително внимание на първата глава: „Диви пуйки, мъжки“. Поразителната рисунка, толкова свежа, колкото в деня, когато птицата е била видяна, беше като жива и изглеждаше така, сякаш може да изскочи от страницата всеки миг. Този комплект, един от само двестате, беше изписан директно от Одюбон от собствения прадядо на Пендъргаст, чийто натруфен екслибрис и надпис още украсяваше последните страници. Най-ценната книга, произведена някога в Новия свят, тя струваше почти десет милиона долара.
Той бавно разгърна страниците: жълтоклюната кукувица, коприварчето, пурпурната сипка… една след друга, гледаше ги с око на познавач, лист подир лист, докато стигна до страница 26: папагал Каролина.
Бръкна в джоба на сакото си и извади една бележка, която той беше написал.
Папагал Каролина (Conuropsis carolinesis)
Единственият местен вид папагали в Източните щати. Обявени за изчезнали през 1939 г.
Последният див екземпляр е убит във Флорида през 1904 г; последната затворена птица „Инки“ умира в зоологическата градина „Цинцинати“ през 1918 г.
Изсичане на гори; убиване заради перата, използвани за направа на дамски шапки, убиване от фермери, които ги смятали за вредители.