Следотърсачът спря за втори път да посочи местата с прекършена и смачкана трева, където лъвът беше оставил тялото, за да се справи с неговата челюст, и после отново го беше вдигнал. Денят настъпваше бързо, светлината обливаше най-високите върхове на дърветата. Като се изключи непрестанното жужене на насекомите, утринта беше необичайно тиха и бдителна.
Продължиха да следват дирята повече от километър и половина. Слънцето се възпламени на хоризонта, изсипвайки в саваната жар като от пещ и мухите це-це се вдигнаха в звънтящи облаци. Из въздуха се разнесе горещият мирис на прах и трева. Накрая следата прекъсна – когато ниските дървета и храсти се разредиха – в суха падина под разперените клони на едно акациево дърво, където се издигаше самотен мравуняк като островърха куличка срещу нажеженото до бяло небе. В центъра на падината се виждаше нещо червено и бяло, около което кръжаха рояк възбудени мухи.
Мфуни пристъпи предпазливо, Пендъргаст, Хелън и носачът на оръжията го последваха. Те мълчаливо се събраха около полуизяденото тяло на немския фотограф. Лъвът беше отворил черепа, бе изял лицето, мозъка и повечето горна част от торса, но бе оставил невредими краката и една откъсната ръка, чийто юмрук още стискаше кичур козина. Никой не заговори. Мфуни се наведе, издърпа козината от безжизнените пръсти и я огледа внимателно. После я сложи в дланта на Пендъргаст. Беше яркочервена на цвят. Пендъргаст я подаде на Хелън, която на свой ред също я огледа и я върна обратно на Мфуни.
Докато другите останаха край тялото, следотърсачът бавно обиколи падината, търсейки следи върху напуканата кална кора на дъното й. Той сложи пръст върху устните си и посочи към едно влей[6] – мочурливо по време на дъждовния период, но сега, след настъпването на сухия сезон, обрасло с гъста трева, висока десет-дванайсет стъпки. Върху няколкостотин квадратни метра от мочурището се издигаше голяма заплетена гора от хининови дървета, чиито прилични на чадъри корони се протягаха към хоризонта. Следотърсачът посочи пролука, която завиваше към високата растителност, направена от лъва при оттеглянето му. Мъжът се върна със сериозно лице и прошепна в ухото на Пендъргаст:
— Ей там – каза той и вдигна копието си. – Почива си.
Пендъргаст кимна и погледна към Хелън. Тя беше все още бледа, но абсолютно овладяна, очите й бяха хладни и решителни.
Ниала, оръженосецът, беше неспокоен.
— Какво има? – попита Пендъргаст с нисък глас, обръщайки се към него.
Онзи посочи високата трева:
— Този лъв е умен. Прекалено умен. Много лошо място.
Пендъргаст се поколеба, като местеше очи от оръженосеца към следотърсача, към тревата и обратно. След малко даде знак на следотърсача да действа.
Бавно и предпазливо те навлязоха във високата трева. Видимостта спадна до по-малко от пет метра. Кухите стъбла се раздвижиха и зашептяха от стъпките им и задушлива миризма на затоплена трева изпълни неподвижния въздух. Зелен здрач ги обви, докато навлизаха все по-навътре в пасището. Жуженето на насекоми премина в монотонен вой.
Когато наближиха гората от хининови дървета, следотърсачът спря; вдигна ръка и посочи към носа си. Пендъргаст вдиша и улови слабата мускусна миризма на лъв, потисната от сладникава смрад на мърша.
Следотърсачът се наведе и направи знак на останалите да сторят същото – видимостта в пасището беше по-добра по-близо до земята, където имаха по-голям шанс да забележат рижата козина на лъва, преди той да се е нахвърлил върху тях. Влязоха бавно сред хининовите дървета. Пресъхналото тинесто блато беше спечено като камък и не задържаше следи, но прекършените и приведени стъбла ясно говореха откъде е минал лъвът.
Следотърсачът отново спря и направи знак, че иска да каже нещо. Пендъргаст и Хелън отидоха до него и тримата се скупчиха в тревата, шепнейки.
— Някъде напред е. На двайсет, трийсет метра. Движете се бавно. – Лицето на Мфуни беше сгърчено от тревога. – Може би трябва да изчакаме.
— Не – прошепна Пендъргаст. – Това е най-добрият ни шанс да го хванем. Току-що се е наял.
Те се придвижиха напред, към малко открито пространство без трева, не повече от три квадратни метра. Следотърсачът спря, подуши въздуха, след което посочи наляво.
— Лъв – прошепна той.
Пендъргаст впери очи напред, погледна наляво, после поклати глава и посочи пред себе си.
Следотърсачът се намръщи и се наведе към ухото му:
— Обикаля вляво. Много е умен.