Все същите простотии, но Лоугън вече беше свикнал.
— Лично аз предпочитам термина енигмолог. Така получавам ореол на законност.
Тя го огледа от главата до петите с изражение наполовина недоверчиво и наполовина почти враждебно.
— И къде са? В торбата, която носите ли?
— Какво имате предвид?
— Инструментите. Детектор за ектоплазма, кристална топка… и пръчките за търсене на вода. Сигурно сте понесли и пръчките.
— Никога не нося пръчки. А между другото, кристалните топки може да бъдат много полезни, не за ясновидство, а за прочистване на съзнанието от безполезни мисли и отвличане на вниманието преди медитация. Разбира се, това зависи и от замърсяванията в камъка и неговия рефракционен индекс.
Тя замълча, сякаш обмисляше чутото. После каза:
— Няма ли да влезете и да седнете?
— Благодаря. — Лоугън пристъпи в кабинета, избра си един от столовете пред бюрото и остави чантата на пода.
— Съжалявам, не исках да бъда непочтителна. Причината е в това, че никога досега не съм срещала… енигмолог.
— Повечето хора не са срещали. На приеми никога не ми липсва тема за разговор.
Тя разтърси черната си коса и се облегна удобно.
— Какво точно правите?
— Повече или по-малко онова, което подсказва терминът. Изучавам феномени, които надхвърлят границите на нормалния човешки опит.
— Имате предвид нещо подобно на полтъргайст?
— Понякога. Но много по-често научна или психична дейност, които не могат да бъдат обяснени лесно с помощта на традиционните научни дисциплини.
Тя присви очи.
— И вършите това на пълен работен ден?
— Не, преподавам и история в „Йейл“.
Това, изглежда, я заинтересува.
— История на Египет?
— Не, най-вече средновековна история.
Интересът ѝ изчезна толкова бързо, колкото се беше появил.
— Добре.
— Докато си играем на въпроси, защо не кажете нещо за себе си?
— Разбира се. Доктората си по египтология защитих в Кайро. — Тя махна с ръка към дипломите. — Преподаваха ми Надрим и Шартер. Бях техен асистент при разкопките на Хефрен VI.
Лоугън кимна. Това бяха много впечатляващи препоръки.
— Това първият ви проект с Портър Стоун ли ти е?
— Не, втори.
Лоугън се размърда на стола.
— Доктор Ръш каза, че ще ме запознаете с по-важното. Какво сте намерили в Хиераконполис, когато сте претърсвали храма на Хор. Как сте успели да откриете, че гробницата е точно на това място.
Ромеро пъхна ръце в джобовете си.
— Защо трябва да знаете?
Лоугън си преведе въпроса като: „Защо трябва да си губя времето, за да ти разказвам?“, а на глас обясни:
— Защото може да ми помогне в моите проучвания.
Тя замълча. После леко се наведе към него.
— Ще бъда кратка. Портър Стоун успя да намери нещо, наречено остракон…
— Лично ми го показа.
— Чудесно, това ще ни спести време за обясненията. От остракона и още някои научни изследвания Стоун научил, че Нармер е използвал Хиераконполис като изходна база за построяването на неговата гробница. — Тя го погледна. — Знаете кой е Нармер, нали?
Лоугън кимна.
— Първият фараон на обединен Египет. Но мисля, че по въпроса имаше спорове. В миналото учените смятали, че фараон Менес е осъществил обединението.
— Много учени, включително и аз, смятаме, че Менес и Нармер са едно и също лице. — Тя го погледна. — Значи имате представа от Древен Египет.
Лоугън вдигна рамене.
— В моя занаят е полезно да знаеш по малко за всичко.
— И докъде точно се простират вашите познания?
Лоугън кимна към рамкираната щампа на египетска фреска.
— Дотам да предположа, че фреската датира от периода Амарна13.
— Така ли? И кое ви навежда на тази мисъл?
— Оживеността на сцената, припокриването на телата. Наблягането на женските форми: хълбоци, гърди. Не може да видиш това в по-ранното египетско изкуство.
Известно време тя го гледаше мълчаливо. След това лицето ѝ постепенно се озари от широка усмивка.
— Добре, господин детектив на призраци. Явно сте нещо повече от лице от списанията. Браво, убедихте ме!
Лоугън се усмихна в отговор.
Тя се намести по-удобно.
— Добре. Чрез използване на геофизичен анализ и техники за въздушно сензорно наблюдение ние можахме да открием място, където е имало погребална каменоломна. Това беше необичайно, защото древните египтяни са погребвали своите мъртви, дори и благородниците, в пясъчни ями. И в резултат на това Марч започна целеви разкопки.