Разбира се, каза си Лоугън, още никой не беше намерил и влязъл в гробницата на Нармер…
Може би за десети път се запита какво ли може да съдържа гробницата на фараона. Защо Нармер е положил толкова усилия, защо е направил толкова разточителни пожертвания в злато и хорски живот, отправил е толкова страшно проклятие, за да не бъдат безпокоени останките му, да не бъдат пипани най-важните му притежания? Какво ли криеше Портър Стоун от него? Какво би взел един бог със себе си в отвъдното?
Лоугън чу зад себе си слаб шум. Обърна се и видя в рамката на вратата Итън Ръш.
— Може ли да вляза? — попита лекарят с усмивка.
Лоугън взе мешката си от стола и я сложи на пода.
— Влизай и се настанявай.
Ръш влезе и се огледа.
— Доста спартанско обзавеждане.
— Сигурен съм, че вътрешните дизайнери доста са си блъскали главата как да обзаведат бърлогата на един енигмолог.
— Да, смешна работа. — Ръш се отпусна на свободния стол и огледа книгите по лавиците. — Интересна сбирка: Алистър Кроули17, Джеси Уестън18, „Органична химия“ на Стоукрофт, „Книга на сенките“.
— Интересите ми са еклектични.
Ръш се загледа в една особено стара и опърпана книга, подвързана с кожа.
— Какво е това? — Той се наведе, хвърли поглед на заглавието и протегна ръка: — Некро…
— Не я пипай — тихо каза Лоугън.
Ръш дръпна ръката си назад.
— Съжалявам. — Побърза да насочи вниманието си към двата рамкирани цитата. — „Най-хубавото нещо, което можем да преживеем, е тайнственото — прочете той. — Това е изворът на истинската наука и изкуство. Който повече не може да се чуди и да се възхищава, е почти мъртъв.“ Айнщайн. — Погледна към Лоугън. — Харесва ли ти?
— Да, защото описва моя занаят много добре. Може да се каже, че единият ми крак е в света на Айнщайн, света на науката, а другият — в света на привиденията.
Ръш кимна. След това се обърна към другата рамка.
— Forsan et haoc olim meminisse iuvabit.19
— От „Енеида“ на Вергилий.
— Не знам латински — отбеляза Ръш.
Тъй като Лоугън не преведе текста, Ръш заразглежда предметите на бюрото.
— Какво представляват тези неща?
— Виждаш скалпели, форцепси, апарат за измерване на кислорода в кръвта. Итън, използвам още детектор за трите вида електромагнитни полета, видеокамери, инфрачервени термометри и да — светена вода. Между другото, можеш ли да намериш ключ за това чекмедже на бюрото?
— Ще говоря с домакина. — Ръш поклати глава. — Смешно, никога не съм си представял, че ти изобщо използваш някакви уреди.
— Това дори не е всичко, което използвам. Но всички си имаме своите професионални тайни.
След тези думи настъпи кратко мълчание.
— Предполагам — поде Ръш, — че намекваш за онова, което преди малко видя в лабораторията ми.
— Всъщност не, макар наистина да съм любопитен.
— Ще ми се да можех да ти кажа. Изследванията обаче са от много… ъъъ… деликатно естество.
— Моето изследване също е от много деликатно естество. — Лоугън си спомни думите на Ромеро: „Като почнеш да ровиш навсякъде, хората ще се успокоят“. — Сега съм част от екипа. Ако искате да съм ви от някаква полза, не бива да криете от мен разни неща.
Тези думи бяха посрещнати от по-продължително мълчание.
— О, по дяволите — избухна Ръш. — Прав си, естествено. Проблемът е, че Стоун живее и диша секретност… — След кратка пауза продължи: — Виж, разказах ти за нашата работа в ЦИО.
— Най-общо. Изследвате хора, които са били в клинична смърт. Също така намекна, че сте направили някои много интересни открития.
Ръш кимна.
— Основният интерес е насочен към едно от тези открития — че „преминаването отвъд“ в много случаи има пряко въздействие върху… ъъъ… способностите на лицето като екстрасенс.
— Наистина? И как се проявява?
Ръш се усмихна широко.
— Благодаря ти, Джереми. В девет случая от десет, щом спомена медиум, хората започват да ме гледат недоверчиво.
— Продължавай — подкани Лоугън.
— Проявленията са доста разнообразни. Основната част от нашите изследвания в ЦИО е посветена на класифицирането им. Това ни отличава от други научни звена или организации, които изследват изпадалите в клинична смърт. При нас няма псевдонаука и ню ейдж фокуси. Джереми, ние използваме много сложни статистически алгоритми, за да определим количествено явлението. Дори разработихме много точен метод, за да класираме екстрасензорните способности на дадено лице. Наричаме го скала на Клайнер-Вексман, по имената на двамата изследователи от центъра, които я разработиха. До известна степен не се различава от тест за интелигентност, но е много по-фин и сложен. Скалата взема под внимание цяла поредица тестове за медиумна чувствителност — ясновидство, телекинеза, извънсензорни възприятия, астрологично предсказване, телепатия — и още пет-шест други. Разбира се, скалата взема предвид стандартните отклонения, вероятността и обикновения късмет.
19
Цитатът е от Книга I от „Енеида“ на Вергилий и приблизително означава: „Може би някой ден ще е от полза да си запомнил тези неща“.