Лоугън избра напосоки някакво списание от една от масите и седна, защото не желаеше да им пречи на разговора, но Тина му махна да дойде при тях.
— Хайде, Джереми — подвикна тя, — може и да научиш нещо.
Лоугън взе мешката си и се присъедини към групичката. Когато седна при тях, видя лицето на другата жена. Беше Дженифър Ръш. Сега, когато я видя отблизо, краката му омекнаха. Носеше косата си на френски кок — точно както неговата собствена жена винаги беше предпочитала. Освен това дори в неговите твърде обективни очи Дженифър Ръш беше много красива. Лицето ѝ беше овално, с високи скули и изящно скулптирана брадичка. Очите ѝ бяха с цвят на кехлибар. Съчетанието беше екзотично и Лоугън си помисли, че някак си прилича на египетска принцеса.
Дженифър Ръш му се усмихна бегло.
— Вие трябва да сте доктор Лоугън — каза тя.
— Енигмологът — подхвърли Марч. — Между вас двамата трябва да има много общо — добави той, после се обърна към Тина Ромеро. — Във всеки случай, мисля, че двамата със Стоун грешите. Няма да намерим корона в гробницата.
— Ти твърдиш така — възрази Тина. — Какво те прави толкова сигурен?
— Фактът, че никога досега такова нещо не е намирано в някоя от гробниците. — Той се наведе към нея. — Какви неща се намират в късните фараонски гробници? Дарове от храна и напитки. Ушебти24. Скулптури. Накити. Игри. Гърнета за вътрешности. Погребални дарове. Надписи от „Книгата на мъртвите“. Мамка му, дори лодки. И какво е общото между всички тях? Само едно-единствено нещо: помагат на фараона в пътуването му от нашия в отвъдния свят и го обезпечават в този нов свят. — Той махна пренебрежително с ръка. — Короните — те са за този свят.
— Съжалявам, но не мога да се съглася с теб — упорстваше Тина. — В отвъдното той ще бъде фараон точно както е бил тук. Затова ще са му нужни символите на властта.
— Ако това е вярно, защо досега не се открити корони? Дори в неограбени гробници?
— Бъди си колкото си искаш скептичен — подхвърли Тина с малко по-висок тон. — Фактът обаче си остава непроменен: Нармер си е дал невероятен труд, нечувани усилия е положил, за да запази гробницата си в тайна. Други фараони от първата династия са се задоволявали с гробници от кирпичени тухли в Абидос. Но не и Нармер. Неговата гробница не е дори кенотаф, както царските в Сакара — символичен гроб — а шибан фалшификат! Само помисли за усилията, които е положил, за рисковете, които е поел, за пожертваните животи — единствено да запази мястото на истинската си гробница в тайна. Затова, я ми кажи, Фенуик, ако в тази гробница не е скрита двойната корона — тогава какво е заровено под Ал Суд?
Тя се облегна назад с победоносно изражение.
Марч я гледаше лукава усмивка.
— Много добър въпрос. Какво, ако изобщо има нещо?
Победоносното изражение на Тина се смени със смръщване.
Марч се обърна към Дженифър Ръш.
— Всъщност, може би този въпрос би трябвало да зададем на вас? Кажете ни, какви тайни стигнаха отдолу до вас?
Леката нотка сарказъм в гласа на археолога не можеше да бъде пропусната. Дженифър Ръш сякаш не я забеляза.
— Откритото от мен е поверително и се споделя само с моя съпруг и доктор Стоун — отговори тя. — Ако искате да научите повече, трябва да питате тях.
Марч махна с ръка.
— Няма значение. Госпожо Ръш, надявам се, че нямате нищо против моето недоверие, но като човек, който се занимава с емпирична наука, който основава своите заключения на осезаеми доказателства, на мен ми е трудно да повярвам в парапсихологията и разни други псевдонауки.
Надутото и презрително отношение на Марч подразни Лоугън.
— Като учен, който се занимава с емпирична наука — намеси се той, — дали едно осезаемо доказателство няма да изтрие този недоверчив тон от гласа ви?
Марч го изгледа, сякаш му вземаше мярката като противник.
— Разбира се.
— Тогава какво ще кажете за картите на Зенер25? — попита Лоугън.
Очите на Дженифър Ръш се спряха за миг на него, преди да се отместят встрани.
Марч се смръщи.
— Картите на Зенер?
— Известни са и като картини на Рине — колега на Зенер. Използват се при експерименти с екстрасензорните възприятия. — Той придърпа мешката си, порови малко в нея, след това извади комплект доста големи карти и ги показа на групичката. На всяка имаше една от петте различни форми на бял фон: кръг, квадрат, звезда, кръст и три вълнообразни линии.
— О, тези ли! — Марч обърна очи.
Тина се засмя.
— Значи такива неща носи детективът на свръхестественото в своята торба с номера?
25
Карти, използвани за експерименти с екстрасензорните възприятия и най-вече ясновидство. Създадени от Карл Зенер през 30-те години на XX век. — Б.пр.