— За съживяване на тялото на фараона след неговата смърт, защита на трупа му от разрушение, опазване на неговата безопасност в следващия свят — все неща, които засягат древните египетски владетели.
Лоугън осъзна, че шепнат.
— Тя какво каза за барелефа на стената?
— Че носи живот на мъртвите и смърт на живите — отговори Тина.
— Според теб какво значи това?
— Може би нищо. От друга страна, египетските фараони са били омаяни от клиничната смърт — преживяване, което наричат втория пояс на нощта.
— Втори пояс на нощта — измърмори Лоугън. — Дженифър май спомена нещо за пояс на нощта.
Ръш вдигна очи от уредите и погледна към тях.
— Тина, би ли ни извинила за минутка? — попита той. — Трябва да поговорим с Джереми.
Младата жена вдига рамене и тръгна към вратата. С ръка на топката се обърна.
— Надявам се, че за последен път я караш да преживява това — каза на Ръш. След това излезе и затвори тихо вратата след себе си.
В тишината, която последва, Лоугън погледна въпросително лекаря.
— Този път ѝ трябва повече време да се върне — обясни той. — Не съм сигурен защо.
— Колко време ѝ трябва обикновено?
— Съвземаше се почти веднага. Но при последното преминаване, на което ти стана свидетел, трябваха ѝ почти десет минути, за да излезе напълно от хипнозата. Това е необичайно.
— Не може ли да ѝ дадеш нещо?
— По-добре да не го правя. В центъра никога не се е налагало да използваме медикаменти за това. Пропофол е толкова кратко действащ хипнотик27, че тя вече трябваше да е в пълно съзнание.
Настъпи мълчание. После Ръш понечи да се плесне по челото, явно сетил се нещо, сетне бръкна в джоба на престилката си и извади един диск.
— Както поиска: досиета на пациенти, клинични тестове, резултатите от нашите експерименти. Отнасяй се към тях като към поверителна информация.
— Ще го направя. Благодаря.
Лекарят погледна отново към жена си. Сякаш обзети от една и съща мисъл, двамата мъже се приближиха към горния край на леглото.
— Мисля да проведа един сеанс с нея — каза Лоугън. — Утре, ако нямаш нищо против.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре.
36.
Комуникационният център се намираше много навътре в Червеното крило — надолу по коридора край подстанцията, където Пърлмутер беше получил почти смъртоносен токов удар само преди няколко дни. Беше сравнително малко помещение, натъпкано с тайнствено електронно оборудване, чието предназначение Лоугън дори не можеше да предположи.
Джери Фонтейн, началникът на комуникациите, беше натежал мъж в избелели камуфлажни къси панталони и розова риза с къси ръкави. Бялата ленена носна кърпа в дясната му ръка не знаеше почивка: или Фонтейн нервно я мачкаше в огромната си мечешка лапа, или бършеше с нея челото си, на което непрекъснато избиваха капки пот.
— Как е Пърлмутер? — попита Лоугън, когато се настани на единствения свободен стол в помещението и отвори своя бележник.
— Лекарят каза, че утре може да се върне на работа — отговори Фонтейн. — Слава на Бога!
Лоугън извади една папка, отвори я и помоли:
— Разкажи ми за феномените, на които си станал свидетел.
Последва ново мачкане на кърпичката.
— Случва се вече два пъти. Винаги късно през нощта. Чувам как заработва някой уред, започва да мига и да пиука, макар че всичко би трябвало да е изключено. Нали разбираш, в комуникационния център се работи основно през деня.
— Защо?
— Защото само аз и Пърлмутер работим тук. И работим едва ли не като телеграфна станция. Заповед на Стоун. Всички искания за търсене в интернет, за обаждания в главната квартира трябва да минават през него. Никаква работа през нощта, освен в извънредни случаи.
„Стоун и неговата обичайна тайнственост“, помисли си Лоугън.
— И кои машини… ъъъ… се събуждат?
— Един от сателитните телефони.
— Един от сателитните телефони? Искаш да кажеш, че има повече от един?
Фонтейн кимна.
— Разполагаме с два. Един ННР „Глобъл Ай“ за връзка през геосинхронния сателит и един НОС.
— НОС?
— Нискоорбитен сателит. „Терастар“. Добър в широколентовия обхват.
Лоугън си водеше бележки в тефтера.
— И кой от тях чу?
— Свързания с НОС.
Лоугън заоглежда неразбираемите, покрити с бутони панели на уредите.
— Можеш ли да ми го покажеш?
Фонтейн посочи към сложения върху шкафа уред. Беше изработен от матиран сив метал, с вградена клавиатура и слушалка към нея. Лоугън бръкна в мешката си, извади брояча за въздушни йони, задържа го пред сателитния телефон, после погледна датчика.