Отначало скри от сестра си, защото чудесно знаеше каква ще бъде реакцията й, а пък и искаше да запази Майкъл само за себе си. Желаеше да има само свое изживяване и само свой съкровен спомен. После някак й ставаше все по-трудно да си признае, че има тайна от нея. Сега обаче Мария й липсваше. Това, че тя бе толкова далече, чак в България, я караше да се чувства несигурна и уязвима. Двете много рядко се разделяха задълго и винаги се стремяха да се съберат колкото е възможно по-скоро. Но освен тегавото чувство на празнота Магдалена усещаше и някакъв странен хлад в областта на слънчевия сплит, малко над стомаха. Сякаш някаква призрачна ръка беше изтръгнала част от нея и бе напълнила образувалата се кухина с нещо ледено, снабдено с остри нокти и зъби.
Магдалена тръсна глава и се опита да отхвърли мрачните си предчувствия. Всичко щеше да бъде наред. Мария ще се постарае родителите им да прекарат добре Коледа, а Майкъл ще успее да се освободи и те ще бъдат заедно …
На стъклото леко се почука. Майкъл стоеше отвън, разрошен и усмихнат. Магдалена забрави всичките си терзания, викна на Сами, че е приключила, и хукна навън.
„…Ела да посвириш на гостите! Не ме ли чуваш?“ — Гласът на майка му го извади от вигвама, където заедно с Великия вожд щеше да запали лулата на мира, за да отбележи поредната си победа, и го върна там, където се чувстваше малък и уязвим…
Той стисна с длани глава, сякаш да спре нахлуващите спомени, пулсиращи под съпровода на един натраплив тон.
Днес я видя как пристига като богиня от облаците. Как влезе в залата, как лицето й се озари от нейната неповторима усмивка… Тя стоеше сред тълпата на летището, толкова различна от всички други. Стоеше, прегърната от майка си, без да забелязва нищо край себе си. Той очакваше, че тя както винаги ще бъде придружена от сестра си, и отначало не знаеше дали трябва да се радва на късмета си. Щеше да е безкрайно разочарован, ако това бе нейната двойница, но съдбата му поднесе подарък. Въпреки че външно все още не ги различаваше, той бе направил своя избор. Искаше единствената, която би могла да го разбере. Недостижима като римска богиня, тя носеше име на юдейска блудница. То говореше много повече за нея, отколкото тя показваше. Страстно желаеше да я хване за ръка и да я отведе. Далеч от сребърната кутия за бижута на майка си, далеч от Хендел, от софийските улици… Щеше да я заведе на вилата си, да запали огъня и под звуците на Gravity Co — бе чувал, че харесва тази група — щеше да сложи най-хубавото от своя свят в краката й. Тя щеше да прозре силата на дълбоката му любов и да му прости. Както на нея е било простено там, в древна Юдея… Копнееше да бъде разбран. От нея…
…Как копнееше като малък за простора на прериите! Усещаше пръхкавия мирис на степна трева, конска пот и свежия полъх на спускащия се от скалистите планини волен вятър. Беше ходил на гости заедно с родителите си при техни познати във вилата им и в близкото село за първи път успя да погали и да яхне кон. Може би това бе най-щастливият ми, откакто се помнеше. Знаеше, беше убеден, че на тяхно място би се справил не по-зле от тези силни, горди и мълчаливи мъже, изправени срещу спиращи дъха предизвикателства. Жадуваше да бъде като тях, но връщането при досадните му задължения го превръщаше отново в нещо, което дълбоко ненавиждаше. И най-лошото беше, че мразеше самия себе си в тези мигове. Сега майка му отново щеше да го повика, а това беше недопустимо. От сутринта очакваше със страх предстоящото изпитание и за да си вдъхне малко кураж, се бе опитал да се скрие в един измислен живот, където всичко беше толкова просто и разбираемо. Там бе достатъчно да си добър, смел и умен и целият свят ти принадлежеше. Той знаеше, че е умен, стараеше се да бъде добър и отчаяно искаше да е смел.
…Ръцете му се изпотиха, усети, че се задъхва. За да не чуе отново подканянето, скочи от леглото и се втурна към хола, като събори часовника от шкафчето. Дори не разбра как го закачи. Лицето му пламна и зачервен като трескав, влезе в стаята, където предстоеше инквизицията.
Майка му стана да го посрещне, прегърна го — как копнееше по-често да получава тази ласка! — и с явна гордост в гласа изреди всичките му успехи. Сред гостите присъстваше и някакво музикално светило, на което неговите родители много разчитаха. Струваше му се, че е изправен срещу многоглаво чудовище, дишащо лава и готово да го погълне за най-малката му грешка. Прочисти гърлото си, в което сякаш се беше загнездил кактус, поздрави и стисна длани, за да не забележат как треперят пръстите му…