Заедно със сълзите от душата на Магдалена се изля и потокът от насъбралата се през последната седмица мъка.
„Сбогом, Юли. Ти искаше това, което иска всеки човек. Любов. Не можах да ти я дам, Юли, прости ми… Може би те подведох, прости ми… Не съм го направила нарочно. Ужасно е да живея с мисълта, че си разчитал на мене!… Че заради мен стана всичко това… Господи, ако съм виновна за нещо, прости ми!… Сбогом, Юли! Ти наистина ме вълнуваше… Подари ми незабравими мигове, но нещата се развиха така… Може би при други обстоятелства… може би ако я нямаше онази тъмна сила, която те бе обсебила… Виновна съм, че не ти дадох прошката си, когато ме молеше. Сега ти я давам. Прощавам ти, Юли… И моля за твоята прошка… Моля те, прости ми… Сбогом, Юли… Прости ми, че не можах да ти дам това, което очакваше… И моля Бог да ти прости…“
Магдалена отново плачеше както тогава, в немската катедрала. Но сега нямаше онзи смут в душата. Най-накрая почувства, че е простила и й е било простено…
Тя излезе от храма и с учудване видя Александър, който бе дошъл и я чакаше, без да имат уговорена среща. Изтича надолу по стъпалата и му се усмихна. Прегърнати, те тръгнаха по улицата, а навсякъде около тях шуртяха води и капеха капчуците. След снежната Коледа идваше една топла и обещаваща радост Нова година…
Януари–март 2005