Ричард се съсредоточи върху мястото, където беше опрян върхът на тънкия пръст на Саманта. Там наистина беше изписано името „Наджа“. До него беше издълбан полумесец с три насочени надолу лъча — символът за думата „луна“.
— Според вас какво означава?
Ричард набързо преведе някои от останалите символи.
— Права си. Това е име. Първата част не би могла да е написана на езика на Сътворението, само втората.
— И кое е името, де?
— Наджа Мун[1].
— Красиво име — възхити се на благозвучието му Саманта, — но какво прави там според вас?
Ричард я слушаше с половин ухо. Вече беше започнал да търси отговора на същия въпрос. Разгледа внимателно символите, за да потвърди първоначалното си впечатление.
— Това е хроника от нейно име — каза донякъде на себе си, донякъде на Саманта.
— Хроника от нейно име ли?
Ричард изпъна гръб.
— Точно така.
Втренчена в изобилието от символи, Саманта бавно поклати глава в почуда. После посочи малко по-встрани из лабиринта от знаци.
— Вижте тук… има още едно име. Магда Сеарус.
Коленете на Ричард се подкосиха под тежестта на значимостта на това име. Побиха го тръпки, щом го видя издълбано в камъка на такова отдалечено, самотно и забравено място.
На лицето на Саманта се изписа тревога, когато видя изражението му.
— Какво има, Господарю Рал? Това име говори ли ви нещо?
— Магда Сеарус е била първият Изповедник.
— Първият Изповедник. Искате да кажете, че Магда Сеарус е била Изповедник също като съпругата ви?
Ричард притисна слепоочия с върховете на пръстите си и се загледа в името от легендата.
— Точно така — каза накрая. — Магда Сеарус е била първа, единствена по рода си, първата жена, която се е превърнала в Изповедник. Всичко е започнало с нея. — Ричард посочи друго име, изписано редом с нейното: Мерит. — Мерит е бил нейният магьосник, нейният пазител, така както аз съм пазителят на Калан.
Саманта отново разгледа имената и поклати глава в недоумение.
— Първият… — Погледът й се върна към него. — Какво се казва за тях?
Ричард почтително прокара пръсти по имената и следващите ги знаци, гравирани в камъка.
— Казва се, че това е хроника на Наджа Мун от първа ръка, положена тук по волята на Магда Сеарус и магьосника Мерит, така че всички, които дойдат след тях, никога да не забравят.
Саманта преглътна.
— Срам ме е да призная, че нашият народ е забравил. — Тя го погледна с надежда. — Значи, можете да я прочетете? Можете ли да прочетете разказа й, за да не бъде забравен никога повече?
Ричард потърси началото, прокашля се и започна да превежда. В самия увод на хрониката откри още едно име — Сулакан, — преплетено с останалите символи.
— Казва се, че сътворителите на император Сулакан…
— Император Сулакан ли? Кой е той и какво значи сътворител?
Ричард поклати глава.
— Не е ясно, но от казаното после изглежда, че сътворителите са били някакъв вид магьосници. — Той почука с пръст следващата плетеница от знаци. — Тук пише, че Сулакан, император на Стария свят, е наредил на сътворителите си да създадат нови, мощни оръжия за войната им с Новия свят. Според това съгласно повелята му те са сътворили ужасяващи нови заклинания за него.
Ричард усети как го полазват студени тръпки, щом осъзна, че войната, която беше водил срещу император Джаганг и Стария свят, за пръв път се беше разразила тук, по времето на Наджа Мун, по времето на Магда и Мерит. По това време са били създадени едни от най-поразяващите заклинания, измисляни някога. През същата тази далечна епоха са били сътворени именно заклинанията, родили първия Изповедник.
Магията се е нуждаела от тях, за да неутрализира ужаса, който е бил създаден и пуснат на свобода в света.
Ричард гледаше хрониката за разразяването на война, причинила невъобразимо страдание и смърт. Тя беше поставила началото на борба за надмощие, която се беше вихрила в продължение на хилядолетие. Пламъкът й така и не беше напълно потушен и беше тлял хиляди години, преди да се възпламени с нови сили по времето на Ричард.
Беше започнала в епохата на първия Изповедник и нейния магьосник Мерит и се беше разгоряла наново с пълна ярост по времето на последния жив Изповедник, Калан, и нейния магьосник Ричард.
Хрониката беше писана по времето, когато се бяха зародили изповедническите способности на Калан.