Мисля, че си е мечтала да бъде любимката на татко и той да я пази като зеницата на окото си. Вече няма никакви илюзии. Бащата се е върнал със съпруга, при това млада и привлекателна. Не се казва Луиз, нали?… Ами, само питам. Описах ви най-общо положението.
Гласът от другия край на телефона рязко попита:
— Какво казахте? Повторете.
— Казах ви, че ви описах най-общо положението.
Последва пауза.
— Впрочем има един дребен факт, който може да ви заинтересува. Момичето направи един доста неумел опит да се самоубие. Впечатлен ли сте?… А, не сте… Не, не е изпила опаковка аспирин, нито пък си е напъхала главата в газовата фурна. Втурна се между колите на улицата и се озова на пътя на един ягуар, който караше по-бързо, отколкото трябва. Успях да я дръпна навреме… Да, бих казал, че беше импулсивно… Тя си го призна. Обичайната класическа фраза — „искала да се отърве от всичко“.
Той изслуша бързия поток от думи после каза:
— Не зная. На този етап не мога да бъда сигурен… Засега картината е ясна. Нервно момиче, в превъзбудено състояние от употребата на твърде много наркотици от всякакъв вид. Не, не мога да ви кажа точно от какъв вид. Предлагат се всякакви, но предизвикват почти един и същи ефект. Може да настъпи чувство на объркване, загуба на паметта, агресивност или дори умопомрачение. Трудно е да се отличат естествените й реакции от тези, дължащи се на наркотиците. Виждате ли, има две възможности. Или това момиче се самонавива и си въобразява, че е невротичка със склонност към самоубийство, което може и да е така, или всичко е куп лъжи. Ако второто е вярно, мисля, че е способна да измисли цялата история поради някаква нейна неясна засега причина и иска да създаде погрешна представа за себе си. Ако е така, прави го много умело. От време на време в картината, която обрисува обаче има нещо не съвсем наред. Дали е много хитра малка актриса, играеща роля или наистина е душевно болна със склонност към самоубийство? Може да са и двете… Вие как мислите?… А а-а, ягуара!… Да, караше твърде бързо. Мислите, че може да не е било опит за самоубийство? Че ягуарът е искал да я прегази? — Той се замисли минута-две и продължи: — Не мога да кажа — бавно изрече той. — Може и така да е било. Да, може и така да е било, но ме го възприех по този начин. Проблемът е, че всичко е възможно, нали? Така или иначе, скоро ще измъкна още неща от нея. Почти успях да я накарам да повярва, че може да ми се довери, но не бива да бързам и да предизвикам подозрението й. Скоро ще стане по-доверчива и ако наистина страда от душевно заболяване, накрая ще ми каже всичко. В момента е уплашена от нещо… Ако ме будалка, ще трябва да разберем причината. Тя е в Кенуей Корт и мисля, че ще остане там. Предлагам да натоварите някой да я следи ден-два и ако се опита да напусне, по-добре ще е да я последва някой, който тя не познава.
Глава единадесета
Андрю Рестарик направи лека гримаса, докато попълваше един чек.
Кантората му беше обширна и красиво обзаведена в обичайния богаташки стил. Мебелите и другите неща бяха от времето на Саймън Рестарик и Андрю Рестарик ги остави, без да ги променя. Единственото, което направи бе да свали две картини и да ги подмени със собствения си портрет, който донесе от къщата си в провинцията, и с един акварел на Тейбъл Маунтин.
Андрю Рестарик беше мъж на средна възраст и бе започнал да напълнява. Все пак промяната у него бе удивително малка, гледайки висящия над главата му портрет, рисуван преди петнайсет години. Същата волева брадичка, плътно стиснати устни и насмешливи, леко повдигнати вежди. Не беше много забележим човек — от обикновения тип, в момента не особено щастлив.
В стаята влезе секретарката му. Той вдигна глава, когато тя се доближи до бюрото му.
— Някой си мосю Еркюл Поаро е тук. Твърди, ме има уговорена среща с вас, но при мен не е записана.
— Някой си мосю Еркюл Поаро? — Името му се стори смътно познато, но не можа да си спомни в каква връзка. Поклати глава. — Не мога да си спомня нищо за него, въпреки че сякаш съм чувал името му. Как изглежда?
— Много нисък мъж, чужденец, бих казала, французин, с огромни мустаци…
— Да, разбира се! Спомням си, че Мери ми го описваше. Идвал да види стария Роди. Но какво означава това, че има уговорена среща с мен?