— Имате предвид Норма.
— Да, имам предвид Норма.
— Но тя не е изчезнала. Намерихме я, двамата с вас.
— Тя излезе от онова кафене и изчезна отново.
— Оставихте я да си отиде? — Гласът на мисис Оливър потрепери от укор.
— За съжаление!
— Позволихте й да си отиде? Защо не се опитахте да я намерите отново?
— Не съм казал, че не съм се опитвал да я намеря.
— Но до момента не сте успели. Мосю Поаро, наистина ме разочаровахте.
— Имам хипотеза — каза малко занесено Поаро. — Да, имам хипотеза, но ми липсва един елемент и поради това тя няма смисъл. Разбирате, нали?
— Не — отговори мисис Оливър. Главата вече наистина я болеше.
Поаро продължи да говори, но повече на себе си, отколкото на слушателката си, ако въобще можеше да се каже, че мисис Оливър го слуша. Беше му много ядосана и си помисли, че Норма е била съвсем права, като му е казала, че е твърде стар. Ето, тя я откри, обади му се по телефона, за да пристигне навреме, докато тя самата проследи другата половина на двойката. Беше оставила момичето на Поаро, а той какво направи — загуби го! Всъщност Поаро не беше свършил нищо полезно. Беше разочарована от него. Когато спре да говори, ще му го каже.
Поаро бавно и методично разясняваше хипотезата си:
— Навързват се. Да, навързват се. Ето защо е толкова трудно. Едно нещо се свързва с друго, после откривате, че се свързва с трето, което ви се е струвало извън схемата. Но се оказва, че не е. И така все повече хора попадат в кръга на подозрението. Подозрение в какво? Отново не знаем. Първо имаме момичето и въпреки лабиринта от противоречащи си факти, трябва да намеря отговора на най-важния въпрос. Дали момичето е жертва? Дали е в опасност? Или е много хитро и целенасочено създава такова впечатление? И двете хипотези са възможни. Нуждая се от още нещо. От някакво указание, което е там накъде. Сигурен съм.
Мисис Оливър тършуваше в чантата си.
— Не мога да разбера, защо никога не откривам аспирина, когато ми трябва — каза тя с раздразнение.
— Имаме едно семейство, с което можем да се заловим. Бащата, дъщерята и мащехата. Животът на тримата е взаимно свързан. Имаме и един възрастен чичо, малко откачен, с когото живеят. Имаме момичето Соня. Тя е свързана с чичото. Работи за него. Хубава е и има добри обноски. Той е очарован от нея. Нека кажем, че той е хлътнал по нея. Но каква е ролята й в семейството?
— Иска да научи английски, предполагам — изрази мнението си мисис Оливър.
— Тя се е срещала с един от служителите на Херцеговското посолство. В „Кю Гардънс“. Виждали са се, но не са разговаряли. Тя оставила една книга, която той взел…
— За какво става дума? — попита мисис Оливър.
— Дали има нещо общо с нашата хипотеза? Засега не знаем. Изглежда малко вероятно, но може да се окаже важно. Дали Мери Рестарик не се е натъкнала неволно на нещо, застрашаващо момичето?
— Само не ми казвайте, че случката има нещо общо с шпионажа.
— Не го твърдя, а се чудя.
— Сам казахте, че старият сър Родерик е хахо.
— Не става въпрос, дали той е хахо или не. По време войната е бил важна личност. През ръцете му са минавали важни документи. Изпращали са му писма със секретно съдържание. Писма, които му е било позволено да запази, след като са престанали да бъдат секретни.
— Говорите за войната, а тя беше преди много години.
— Така е. Но миналото не изчезва само защото годините отминават. Намират се нови съюзници. В официалните речи това се отхвърля, онова се отрича, говорят се куп лъжи. Да предположим, че все още се пазят писма или документи, които могат изцяло да променят представата за дадена личност. Разбирате, че не ви говоря конкретно, а само правя предположения. Но предположения, които от опита си зная, че са възможни. Може да се окаже изключително важно унищожаването на някакви писма или документите, или предоставянето им на чуждо правителство. Кой би се справил по-добре с подобна задача от едно очарователно младо момиче, което помага на един възрастен аристократ да събира материали за мемоарите си. В днешно време всеки пише мемоари. Човек не може да им забрани. Да предположим, че мащехата получава малка доза от нещо в храната си в деня, когато услужливата секретарка, която е и момиче au pair, се занимава с готвенето? Да предположим също, че същата тази секретарка нарежда нещата така, че подозрението да падне върху Норма?