— А Андрю?
— Андрю изглежда е страдал от страст към пътешествията. Срещу него няма нищо лошо. Не се е задържал дълго наедно място. Бродил е из Южна Африка, Южна Америка, Кения и още много други места. Неведнъж брат му го е насилвал да се завърне, но неуспешно. Нито Лондон, нито бизнесът са му харесвали, но изглежда е наследил дарбата на рода Рестарик да прави пари. Търсил е полезни изкопаеми и други подобни неща. Не с бил ловец на слонове или археолог, или плантатор. Сделките му винаги са се оказвали успешни.
— Значи той също по свой начин е бизнесмен.
— Да, така излиза. Не зная какво го е накарало да се върне в Англия след смъртта на брат му. Възможно е новата съпруга… той се е оженил отново. Красива жена, доста по-млада от него. В момента живеят при стария сър Родерик Хорсфийлд. Неговата сестра е била омъжена за чичото на Андрю Рестарик. Но предполагам, че само временно ще живеят там. Всичко, което ти разказах новост ли е за теб? Или вече го знаеш?
— По-голямата част съм чувал — отвърна Поаро. — В семейството, от двете страни, има ли случай ма лудост?
— Мисля, че няма. Като изключим старата леля и нейните странни религии. А то не е необичайно за жена, която живее сама.
— Значи всичко, което можеш да ми кажеш, е, че те имат много пари — отбеляза Поаро.
— Много пари — повтори главен инспектор Нийл. — И всички са много уважавани. Забележи, част парите на фирмата са от Андрю Рестарик. Концесии, мини, находища в Южна Африка. Бих казал, че когато всички те бъдат разработени и излязат на пазара, струват наистина много пари.
— И кой ще ги наследи?
— Зависи на кого ще ги остави Андрю Рестарик. Но очевидно жена му и дъщеря му.
— Значи един ден и двете ще наследят огромна сума пари?
— Така е. Предполагам, че парите ще бъдат под попечителство. Обикновено така постъпват в Сити.
— Няма ли друга жена например, която да го интересува?
— Не се знае подобно нещо. Не ми изглежда вероятно. Той си има красива нова съпруга.
— Някой младеж лесно би могъл да научи всичко това — отбеляза замислено Поаро.
— Имаш предвид да се ожени за дъщерята ли? Нищо не би могло да го спре, дори да я поставят под съдебна опека или нещо подобно. После, разбира се, баща й може да я лиши от наследство, ако пожелае.
Поаро погледна надолу към прилежно подготвения списък в ръката си.
— А какво ще ми кажеш за галерията „Уедърбърн“?
— Чудя се как си попаднал на нея. Да не би някои клиент да е искал съвет от теб относно фалшификат?
— Те търгуват ли с фалшификати?
— Хората не търгуват с фалшификати — отговори главен инспектор Нийл укорително. — Там се случи нещо доста неприятно. Един милионер о Тексас дошъл да купува картини и платил огромни суми. От галерията му продали един Реноар и един Ван Гог. Картината на Реноар представлявала глава на малко момиче. Но около тази картина има нещо неясно. Няма причини да смятаме, че галерията я е купила с непочтени намерения. По този случай имаше разследване. Пристигнаха много експерти и дадоха оценките си. Всъщност, както обикновено, мненията им бяха противоречиви. Галерията предложи да си я вземе обратно. Милионерът обаче отказа, защото най-популярният експерт се закле, че картината е оригинал и той му повярва. Въпреки това, оттогава върху галерията лежи сянка на съмнение.
Поаро отново погледна в списъка.
— А мистър Дейвид Бейкър? Проучихте ли го?
— О, той е един от онази младежка сган… Мотаят се на разни банди и нахълтват в нощни клубове. Живеят от наркотици… хероин… кокаин… Момичетата са луди по тях. От този тип, за който те сълзливо се вайкат, че животът му е бил толкова тежък, а той е толкова талантлив. Картините му не се харесват. Нищо друго, освен добрият стар секс, ако питаш мен.
Поаро отново се консултира със списъка си.
— Знаеш ли нещо за депутата Рийс-Холанд?
— От политическа гледна точка е добре. Има „чене“. Една-две малко съмнителни сделки, но се измъкна съвсем чист. Бих казал, че е доста хитър. Натрупа нари, но по малко подозрителен начин.