В стаята с Арлекин на стената имаше шест души. Бе минало доста време. Полицията дойде и си отиде.
Андрю Рестарик седеше като зашеметен. Няколко пъти отрони едни и същи думи: „Не мога да повярвам…“ Бяха му позвънили по телефона и той пристигна от кантората си заедно с Клодия Рийс-Холанд. Тя се оказа много полезна със спокойното си държание. Обади се на адвокати, в Кросхеджис и на две фирми за недвижими имоти, за да се опита да влезе във връзка с Мери Рестарик. Беше дала на Франсес Кари успокоително и я изпрати да полегне.
Еркюл Поаро и мисис Оливър седяха един до друг на канапето. Двамата бяха пристигнали заедно, едновременно с полицията.
Накрая, когато почти всички други си бяха тръгнали, дойде един спокоен мъж с побеляла коса и любезни обноски — главен инспектор Нийл от Скотланд Ярд. Той поздрави Поаро с леко кимване. Представиха го на Андрю Рестарик. Един висок червенокос млад мъж стоеше до прозореца, вперил поглед надолу към двора.
„Какво ли чакат всички? — зачуди се мисис Оливър.“ Бяха изнесли тялото, фотографите и другите полицейски служители си бяха свършили работата. Останалите за известно време бяха събрани в спалнята на Клодия, след което им позволиха да дойдат в дневната, където да изчакат, както тя предполагаше, пристигането на човека от Скотланд Ярд.
— Ако искате да си тръгна… — обърна се нерешително мисис Оливър към него.
— Мисис Ариадни Оливър, нали? Не, ако нямате нищо против, бих предпочел да останете. Зная, че не ви е било приятно…
— Изглеждаше нереално.
Мисис Оливър затвори очи и си представи отново цялата картина. Дори мъртъв Паунът бе толкова живописен, че приличаше на герой от театрална постановка. А момичето… момичето изглеждаше различно. Съвсем не приличаше на несигурната Норма от Кросхеджис, на непривлекателната Офелия, както я бе описал Поаро. Спокойно и с трагично достойнство приемаше участта си.
Поаро бе попитал дали може да проведе два телефонни разговора. Единият бе със Скотланд Ярд. След като направи съответните запитвания, сержантът му позволи и му посочи деривата в стаята на Клодия. Поаро затвори вратата след себе си и набра номера.
Сержантът продължаваше да гледа подозрително и промърмори на подчинения си:
— Казаха ми, че всичко е наред. Интересно кой ли е този? Странно малко човече.
— Май е чужденец. Може да е от специалните служби.
— Не мисля. Търсеше главен инспектор Нийл.
Колегата му повдигна вежди и едва не подсвирна с уста.
След като проведе разговорите Поаро отвори вратата и направи знак на мисис Оливър да дойде при него. Тя стоеше в кухнята и излъчваше неувереност. Двамата седнаха на леглото на Клодия Рийс-Холанд.
— Ех, да можехме да направим нещо — възкликна мисис Оливър, винаги готова за действие.
— Търпение, chere мадам.
— Сигурно можете да направите нещо?
— Аз вече го сторих. Обадих се на тези, на които трябва. Тук нищо не можем да направим, докато полицията не приключи предварителния оглед.
— На кой друг се обадихте, след като говорихте с инспектора? На баща й ли? Не може ли да дойде и да я освободи под гаранция или нещо такова?
— Не се допуска освобождаване под гаранция, когато е извършено убийство — поясни сухо Поаро. — Полицията вече е уведомила баща й. Взели са телефонния му номер от мис Кари.
— Къде е тя?
— Разбрах, че е изпаднала в нервна криза и се намира в съседния апартамент при мис Джейкъбс. Тя е открила тялото. Изглежда доста се е разстроила. Изхвърчала от апартамента с писъци.
— Нали тя е тази, която си пада малко художник? Но Клодия би запазила самообладание.
— Съгласен съм с вас. Много уравновесена млада дама.
— На кого се обадихте тогава?
— Първо, както вероятно чухте, на главен инспектор Нийл от Скотланд Ярд.
— Дали полицията ще се съгласи той да се намеси?
— Той не идва, за да се меси. В последно време бе правил някои проучвания по моя молба, което може да хвърли светлина по този случай.
— О, разбирам… На кой друг се обадихте?
— На доктор Джон Стилингфлийт.
— Кой е той? Трябва да каже, че бедната Норма е смахната и не може да се въздържи да не убива?
— Квалификацията му позволява да свидетелства, ако е необходимо, и в съда.
— Той знае ли нещо за нея?
— Бих казал, че доста. Той се грижи за нея, откакто я открихте в кафенето.