— Знаете какво открих. Нужно ли е да го описвам?
— Може би съвсем накратко.
— Един младеж, от тези модерните, с ярки дрехи и дълги коси. Лежеше на пода и очевидно бе мъртъв. Ризата му беше подгизнала от кръв.
Стилингфлийт се размърда. Обърна глава и погледна с любопитство мис Джейкъбс.
— После осъзнах, че в стаята има едно момиче. Държеше кухненски нож. Изглеждаше съвсем спокойна и хладнокръвна. Наистина, много странно.
— Тя каза ли нещо? — попита Стилингфлийт.
— Каза, че е била в банята, за да измие кръвта от ръцете си. После продължи с думите: „Не можете лесно да отмиете кръвта, нали?“
— „Изчезни проклето петно“41, а?
— Не бих казала, че ми напомни на Лейди Макбет. Тя бе… как да се изразя… съвършено спокойна. Положи ножа на масата и седна на един стол.
— Какво друго каза? — попита главен инспектор Нийл, а погледът му се плъзна по една набързо надраскана бележка пред него. — Нещо за омраза? Че не е безопасно да мрази някого. Споменала ви е нещо за „бедния Дейвид“, нали? Така сте казали на сержант Конъли. И, че е искала да се освободи от него.
— Забравих. Да. Тя спомена, че той я е накарал да дойде тук… а също и нещо за Луиз.
— Какво ви каза за Луиз? — този път въпроса зададе Поаро и се наведе рязко напред.
Мис Джейкъбс го погледна подозрително.
— Всъщност нищо. Просто спомена името. Каза: „Като Луиз“ и замълча. Това го каза, след като бе споменала, че не е безопасно да се мразят хората…
— И после?
— После съвсем спокойно ми каза да се обадя на полицията, което и направих. Двете просто… седяхме, докато пристигне. Реших, че не трябва да я оставям сама. Повече не говорихме. Тя изглеждаше погълната от мислите си, а аз… е, честно казано, не можех да измисля какво да й кажа.
— Нали можахте да разберете, че тя е психически нестабилна? — намеси се Андрю Рестарик. — Нали разбрахте, че тя не е знаела какво върши или защо, бедното дете? — Гласът му прозвуча умолително и с нотка на надежда.
— Ако това да изглеждаш съвършено спокоен и уравновесен, след като си извършил убийство, е признак за душевно разстройство, то аз ще се съглася с вас. — В гласа на мис Джейкъбс се усети съвсем категорично несъгласие.
— Мис Джейкъбс, тя призна ли си, че го е убила? — попита Стилингфлийт.
— О, да. Трябваше да го спомена… Това бе първото нещо, което каза. Сякаш отговаряше на въпрос, който съм й задала. Каза: „Да. Аз го убих“. После продължи да ми обяснява как е отишла да си измие ръцете.
Рестарик изстена и зарови лице в ръцете си. Клодия сложи ръката си на рамото му.
— Мис Джейкъбс, споменахте, че момичето е сложило ножа, който държи, на масата. Вие наблизо ли бяхте? Видяхте ли го ясно? — попита я Поаро. — Забелязахте ли дали ножът също е мит?
Мис Джейкъбс погледна колебливо към главен инспектор Нийл. Очевидно й се струваше, че Поаро внася неофициална нотка в разпита, който тя считаше за официален.
— Бъдете така добра да отговорите на въпроса — подкани я Нийл.
— Не. Струва ми се, че ножът не беше мит или бърсан. По него имаше следи от някаква гъста лепкава течност.
— О! — възкликна Поаро и се облегна назад на стола си.
— Помислих си, че вече знаете всичко за този нож — обърна се укорително мис Джейкъбс към Нийл. — Полицията не го ли изследва? Струва ми се, че е проява на голяма небрежност, ако не го е направила.
— О да. Полицията го изследва — каза Нийл. — Но ние… ъъ… предпочитаме фактът да бъде потвърден.
Тя го погледна намръщено.
— Предполагам, че онова, което имате предвид е да разберете доколко точно е наблюдението на свидетелите. Какво си измислят, какво всъщност са видели или си мислят, че са видели.
— Струва ми се, че не сме изразили съмнение към вас, мис Джейкъбс — усмихна се леко той. — Вие ще бъдете отличен свидетел.
— Няма да ми е приятно, но предполагам, че човек трябва да мине през това.
— Боя се, че е така. Благодаря ви мис Джейкъбс — той се огледа. — Някой да има още въпроси?
Поаро даде знак, че има. Мис Джейкъбс с неудоволствие се спря на вратата.
— Да?
— По повод споменаването на името Луиз. Знаете ли момичето кого е имало предвид?
— Откъде да зная.
— Възможно ли е да е имала предвид мисис Луиз Шарпантие. Познавахте мисис Шарпантие нали?