— Сигурно сте бащата на момичето? — обърна се тя към него. — Едва ли има смисъл един съвършено непознат човек да ви изказва съчувствията си. По-добре да останат неизречени. Живеем в тъжни времена или поне на мен така ми се струва. Според мен момичетата учат твърде много. — После обърна предразполагащо лице към Нийл и каза: — Да?
— Мисис Джейкъбс, бих искал да ми разкажете със свои думи точно какво сте видели.
— Мисля, че ще се различава малко от онова, което казах преди — заяви неочаквано мисис Джейкъбс. — Нали разбирате, понякога се получава така. Човек се опитва да даде възможно най-точното описание и използва много думи. Не смятам обаче, че може да бъде изключително точен. Подсъзнателно добавя неща, които мисли, че е видял или е трябвало да види, или е чул. Но аз ще се постарая. Всичко започна с това, че чух писъци. Стреснах се. Реших, че сигурно някой се е наранил. Точно когато бях тръгнала към вратата, започнаха да блъскат по нея. Писъците продължаваха. Отворих и видях една от съседките си. Едно от трите момичета, които живеят в съседния апартамент номер 67. Боя се, че не зная името ѝ, но я познавам по лице.
— Франсес Кари — обади се Клодия.
— Говореше съвсем несвързано и каза, че някой е мъртъв, някой, когото тя познава… Дейвид някой си… не запомних фамилията му. Тя трепереше и ридаеше. Прибрах я в апартамента си, дадох ѝ малко бренди и отидох да видя.
Всички почувстваха, че мисис Джейкъбс е от тези хора, които винаги биха постъпили точно така.
— Знаете какво открих. Нужно ли е да го описвам?
— Може би съвсем накратко.
— Един младеж, от тези модерните, с ярки дрехи и дълги коси. Лежеше на пода и очевидно бе мъртъв. Ризата му беше подгизнала от кръв.
Стилингфлийт се размърда. Обърна глава и погледна с любопитство мис Джейкъбс.
— После осъзнах, че в стаята има едно момиче. Държеше кухненски нож. Изглеждаше съвсем спокойна и хладнокръвна. Наистина, много странно.
— Тя каза ли нещо? — попита Стилингфлийт.
— Каза, че е била в банята, за да измие кръвта от ръцете си. После продължи с думите: „Не можете лесно да отмиете кръвта, нали?“
— „Изчезни проклето петно“41, а?
— Не бих казала, че ми напомни на Лейди Макбет. Тя бе… как да се изразя… съвършено спокойна. Положи ножа на масата и седна на един стол.
— Какво друго каза? — попита главен инспектор Нийл, а погледът му се плъзна по една набързо надраскана бележка пред него. — Нещо за омраза? Че не е безопасно да мрази някого. Споменала ви е нещо за „бедния Дейвид“, нали? Така сте казали на сержант Конъли. И, че е искала да се освободи от него.
— Забравих. Да. Тя спомена, че той я е накарал да дойде тук… а също и нещо за Луиз.
— Какво ви каза за Луиз? — този път въпроса зададе Поаро и се наведе рязко напред.
Мис Джейкъбс го погледна подозрително.
— Всъщност нищо. Просто спомена името. Каза: „Като Луиз“ и замълча. Това го каза, след като бе споменала, че не е безопасно да се мразят хората…
— И после?
— После съвсем спокойно ми каза да се обадя на полицията, което и направих. Двете просто… седяхме, докато пристигне. Реших, че не трябва да я оставям сама. Повече не говорихме. Тя изглеждаше погълната от мислите си, а аз… е, честно казано, не можех да измисля какво да ѝ кажа.
— Нали можахте да разберете, че тя е психически нестабилна? — намеси се Андрю Рестарик. — Нали разбрахте, че тя не е знаела какво върши или защо, бедното дете? — Гласът му прозвуча умолително и с нотка на надежда.
— Ако това да изглеждаш съвършено спокоен и уравновесен, след като си извършил убийство, е признак за душевно разстройство, то аз ще се съглася с вас. — В гласа на мис Джейкъбс се усети съвсем категорично несъгласие.
— Мис Джейкъбс, тя призна ли си, че го е убила? — попита Стилингфлийт.
— О, да. Трябваше да го спомена… Това бе първото нещо, което каза. Сякаш отговаряше на въпрос, който съм ѝ задала. Каза: „Да. Аз го убих“. После продължи да ми обяснява как е отишла да си измие ръцете.
Рестарик изстена и зарови лице в ръцете си. Клодия сложи ръката си на рамото му.
— Мис Джейкъбс, споменахте, че момичето е сложило ножа, който държи, на масата. Вие наблизо ли бяхте? Видяхте ли го ясно? — попита я Поаро. — Забелязахте ли дали ножът също е мит?
Мис Джейкъбс погледна колебливо към главен инспектор Нийл. Очевидно ѝ се струваше, че Поаро внася неофициална нотка в разпита, който тя считаше за официален.
— Бъдете така добра да отговорите на въпроса — подкани я Нийл.