На първия нямаше дата, нито адрес. „Драга ми, Титания!“. — Тя си спомни премиерата на „Съня“ в Стратфорд, последвана от първия път, когато преспаха. Две премиери за една вечер, както бе отбелязал той. — „Седя в спалнята, нашата спалня, и записвам тези мисли, броени мигове, след като ти си тръгна. Опитвам за трети път и все не намирам думи, с които да изразя чувствата си.“
Ана се усмихна. Сигурно не му е било никак лесно да си го признае, все пак именно с думи бе натрупал цяло състояние.
„Снощи ти бе самото въплъщение на всичко, което един мъж може да желае от своята любовница: възбуждаща, нежна, предизвикателна, дръзка и за миг на върховно щастие — последна мръсница. Мина повече от година, откакто се запознахме на вечерята у Селуинови в Норфък, и както често съм ти казвал, оная вечер ми се искаше много да дойдеш с мен у нас. Цяла нощ не мигнах, непрекъснато си представях как лежиш до онзи мухлъо.“
Ана погледна през масата — Робърт беше стигнал последната страница на вестника.
„После се срещнахме случайно на оперния фестивал в Глайндборн, ала трябваше да минат още единайсет дни, докато мухльото замина за Брюксел и ти му изневери за пръв път. Онази нощ ми се стори толкова кратка! Не си и представям какво е щял да си помисли мухльото, ако те беше видял отнякъде, издокарана като камериерка. Сигурно щеше да отсъди, че винаги подреждаш всекидневната на авеню «Лонсдейл» по бяла прозрачна блуза, облечена на голо, по тясна черна кожена пола с цип отпред, с мрежести чорапи и високи токове, а също, да не забравяме, и с яркорозово червило.“
Ана отново вдигна очи — дали не се беше изчервила? Щом му беше харесало толкова много, сигурно нямаше да е зле веднага като се прибере от провинцията, пак да отскочи до магазините в Сохо.
Отново зачете писмото.
„Скъпа, в леглото си направо неотразима, но да ти призная, най-възбуждащо ми действат местата, които избираш по време на обедната почивка. Помня ги всичките до последното: задната седалка на моя мерцедес в подземния паркинг в Мейфеър; служебният асансьор в магазин «Хародс»; тоалетната на кафене «Каприс». Ала най-вълнуващо беше в тясната ложа на първия балкон в «Ковънт Гардън», по време на «Тристан и Изолда». Веднъж преди първия антракт и после втори път по време на последното действие — е, операта се проточи доста.“
Ана се изкиска и веднага пусна писмото върху скута си, понеже Робърт надзърна иззад вестника.
— Защо се смееш, скъпа? — попита той.
— Смея се на снимката на Джеймс Бонд, приземява се върху купола на Пантеона в Париж — отвърна жена му. Робърт я погледна озадачен. — На първата страница на вестника е.
— А, да — рече мъжът й и също погледна снимката, но не се усмихна и продължи да си чете икономическите страници.
Ана вдигна писмото.
„Ако има нещо, което наистина да ме вбесява покрай това гостуване у Мюриъл и Реджи Арбътнот, е мисълта, че спиш в едно и също легло с мухльото. Опитвам се да си внуша, че Арбътнотови все пак са роднини на кралското семейство и вероятно са ви сложили в отделни стаи.“
Ана кимна — жалко, нямаше как да му каже, че е познал.
„Мухльото сигурно хърка по-оглушително и от свирката на кораба «Кралица Елизабет Втора» на влизане в пристанището на Саутхамптън. Представям си го как седи в другия край на масата. Сако от хариски туид5, сиви панталони, карирана риза, връзка с емблемата на Мерилебънския клуб по крикет6, каквато сто на сто е била модата някъде през 1966 година.“
Сега вече Ана не се сдържа и прихна. Добре, че Реджи Арбътнот я спаси, като се изправи в другия край на масата и възкликна:
— Я да поиграем тенис! Ако се вярва на прогнозата, ще спре да вали много преди обяд.
— Защо да не поиграем! — отвърна Ана и пак пъхна писмото под масата.
— Какво ще кажеш, Робърт? — попита Реджи.
Ана загледа как мъжът й сгъва вестника, слага го отпред на масата и клати глава. „Майко мила! — помисли си тя. — Наистина е в туидено сако и вратовръзка с емблемата на Мерилебънския клуб.“
— На драго сърце, но за жалост имам да провеждам няколко телефонни разговора — отвърна Робърт.
— В събота сутринта? — ахна Мюриъл, която бе отишла при бюфета и отново си пълнеше чинията.
— Какво да се прави! — отвърна Робърт. — Престъпниците нямат петдневна, четиридесетчасова работна седмица и очакват от адвокатите си същото.
5
Висококачествен туид, ръчна изработка; произвежда се на остров Харис (Хебридските острови).
6
Един от най-известните лондонски клубове по крикет, в който са разработени правилата на играта и се внасят промените в тях.